Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Излезе от стаята си, тръгна надолу по мраморния коридор, мина покрай кабинета на Рот и почука на вратата на Лейла.
- Влез?
- Здрасти, - каза, когато влезе вътре. – Как се чувстваш?
- Чудесно, - Лейла се надигна по-високо в купчината възглавници и после погали корема си. – Нека уточня, ние сме чудесно, доктор Джейн тъкмо беше тук. Показателите изглеждат идеално и мога да си позволя газирани напитки и солени бисквитки, така че съм добре.
- Не трябва ли да приемаш и протеини? – по дяволите, не искаше това да звучи заповеднически. – Не че ти казвам какво да ядеш.
- О, не, всичко е наред. Всъщност Фриц ми свари пилешки гърди и успях да ги изям, така че ще опитвам това всеки ден. Докато храната не е прекалено много, мога да я изям.
- Имаш ли нужда от нещо?
Лейла присви очи.
- Всъщност да.
- Кажи и е твое.
- Говори с мен.
Куин вдигна вежди.
- За?
- Теб, - тя прошепна тихо една ругатня, докато мяташе настрани списанието, което четеше. – Какво става? Влачиш се наоколо, не говориш с никого и всички се тревожат.
Всички. Чудесно. Защо, по дяволите, не живееше сам?
- Добре съм…
- Добре си. Да бе. Аха.
Куин вдигна ръце в жест на покорство.
- Хей, хайде, какво искаш да кажа? Ставам, отивам на работа, идвам си, ти си добре, както и бебето. Лукас лека-полека се възстановява. Приеха ме в Братството. Животът е супер.
- Тогава защо изглеждаш сякаш си в траур, Куин?
Наложи се да погледне встрани.
- Не съм. Слушай, трябва да ида да хапна нещо преди да…
- Ощелиискашбебето?
Думите на Лейла излязоха толкова бързо от устата й, че мозъкът му трябваше да се напъне, за да разбере какво беше казала. И тогава той…
- Какво?
Ръцете й започнаха да треперят, както когато беше нервна, и той отиде до леглото и седна до нея. Остави якето и оръжията си на пода, и хвана нервните й пръсти.
- Във възторг съм за детето, - всъщност бебето в нея беше единственото, което го крепеше в момента. – Вече го или я обожавам.
Да. Детето е единственото безопасно място, в което можеш да оставиш сърцето си, доколкото той знаеше.
- Трябва да вярваш в това, - каза той рязко. – Наистина трябва.
- Добре. Добре, вярвам, - Лейла се протегна и завъртя лицето му с ръка. – Но тогава какво те е наранило, мили мой. Какво е станало?
- Просто животът, - той й се усмихна. – Нищо особено. Но независимо от настроението ми, трябва да знаеш, че съм плътно до теб в това.
Очите й се затвориха с облекчение.
- Благодарна съм за това. И за това, което Пейн направи.
- Както и Блейлок, - промърмори той. – Не го забравяй.
Каква шибана ирония. Мъжът му беше изтръгнал гръдния кош, ала също така му бе дал ново сърце.
- Моля? – каза тя.
- Блейлок отиде при Пейн. Било е негова идея.
- Наистина? – прошепна Лейла. – Направил го е?
- Да. Мъж на място. Блейлок е истински джентълмен.
- Защо го наричаш така?
- Така се казва, нали, - той погали ръката й и стана на крака, като грабна нещата си. – Излизам тази нощ. Както винаги, телефонът ми е в мен и се обади, ако имаш нужда от каквото и да е.
Избраницата се намръщи.
- Но Бет каза, че не си на смяна днес.
Чудесно. Значи наистина беше всеобщата тема за разговор.
- Излизам, - тъй като изглеждаше сякаш ще спори, той се приведе и я целуна по челото, с което се надяваше да я увери в това. – Не се тревожи за мен, става ли?
Тръгна си преди тя да успее да нанесе нова атака.
Навън в коридора, точно затвори вратата и…
Замръзна.
- Тор. А, какво става?
Братът се бе опрял на вратата на Рот сякаш чакаше.
- Мислех, че снощи обсъдихме графика с теб.
- Така е.
- Тогава защо са ти всичките оръжия?
Куин завъртя очи.
- Виж, няма да остана в тази къща, докато зората не ме остави вътре за цели двадесет и четири часа. Няма да стане.
- Никой не е казал, че трябва да стоиш тук. Това, което ти казвам, като брат на брат, е, че няма да си на полето с нас довечера.
- О, хайде стига…