Братя Карамазови
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Подвързачов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братя Карамазови». Краткое содержание книги:
— Пани, я ниц не муве против, ниц не поведзялем. (Аз нямам нищо против, не съм казал нищо.)
— Още по-добре, а ти разказвай — извика Грушенка на Максимов. — Какво млъкнахте всички?
— То няма нищо за разказване, защото всичко това са само глупости — подзе веднага Максимов с явно удоволствие и малко кокетно, — а и при Гогол всичко това е само в алегоричен вид216, защото всички имена е сложил алегорично: Ноздрьов не беше Ноздрьов, а Носов, а Кувшинников пък изобщо не си прилича, защото се казваше Шкворнев. А Фенарди наистина беше Фенарди, само че не беше италианец, а русин, Петров, и мадмоазел Фенарди беше хубавичка, и крачетата й с трикото хубавички, фустичката й късичка, с пайети, и тя всъщност се въртя, само че не четири часа, а само четири минути… и очарова всички…
— А тебе защо те биха, защо тебе те биха, кажи! — ви каже Калганов.
— Заради Пирон — отговори Максимов.
— Какъв Пирон? — извика Митя.
— Заради френския известен писател Пирон. Пиехме тогава вино една голяма компания в кръчмата, на същия тоя панаир. И те ме поканиха и мене, а аз най-напред взех да говоря с епиграми: „Ти ли си, Боало217, какви одежди смешни!“ А Боало отговаря, че отивал на маскарад, тоест на баня, хи-хи, а те го приеха като лична обида. Веднага казах друга една, много известна на всички образовани хора хаплива епиграма:
Те се обидиха още повече и почнаха да ме ругаят неприлично, а аз за проклетия, уж да оправя нещата, взех, че разказах един много образован анекдот за Пирон, как не го приели във Френската академия, а той за отмъщение си написал епитафия за надгробна плоча:
Тогава взеха, че ме набиха.
— Но за какво, за какво?
— За образованието ми. За какво ли не може да се набие човек — кротко и нравоучително заключи Максимов.
— Хайде, стига вече, всичко това е отвратително, не искам да слушам, мислех, че ще има нещо весело — прекъсна го изведнъж Грушенка. Митя се сепна и веднага престана да се смее. Високият пан стана от мястото си и с високомерния вид на човек, който се отегчава в неподходяща компания, почна да крачи из стаята от единия ъгъл до другия, с ръце зад гърба.
— Я го гледай какъв се е заразхождал! — погледна го презрително Грушенка. Митя се разтревожи, при това забеляза, че панът на канапето го поглежда ядосан.
— Пане — извика Митя, — да пием, пане! И с другия пан също: да пием, панове! — Той в миг събра три чаши и наля шампанско в тях.
— За Полша, панове, пия за вашата Полша, за полската земя! — извика Митя.
— Бардзо ми то мило, пане, випием! (Това ми е много приятно, пане, ще пием!) — важно и благосклонно изрече панът от канапето и вдигна чашата си.
— И другият пан, как се казва, ей, ясновелможни, вземи чашата! — подкани го Митя.
— Пан Врублевски — подсказа панът от канапето.
Пан Врублевски, поклащайки се, отиде до масата и прав вдигна чаша.
— За Полша, панове, ура! — извика Митя и вдигна своята чаша.
Тримата пиха. Митя грабна бутилката и веднага пак напълни трите чаши.
— Сега за Русия, панове, да се побратимим!
— Налей и на нас — каза Грушенка, — за Русия и аз искам да пия.
— И аз — каза Калганов.
— И аз бих пийнал… за Росеюшка, старата бабичка220 — подхили се Максимов.
— Всички, всички! — провикна се Митя. — Хазаине, още бутилки!
Донесоха трите останали бутилки, докарани от Митя. Митя напълни чашите.
— За Русия, ура! — провъзгласи той отново. Всички освен пановете пиха, а Грушенка изпи на един дъх цялата си чаша. Но пановете не се и докоснаха до своите чаши.
— Че как може, панове? — извика Митя. — Значи, така, а?
Пан Врублевски си взе чашата, вдигна я и със звънлив глас изрече:
— За Русия в границите до седемстотин седемдесет и втора година!221
— Ото бардзо пенкне! (Това е много хубаво!) — извика другият пан и двамата на един дъх пресушиха чашите си.
— Глупци сте вие, панове! — неочаквано тръсна Митя.
— Па-не! — извикаха двамата панове заплашително и настръхнаха срещу Митя като петли. Особено кипна пан Врублевски.
— Але не можно не мец слабоци до своего краю? — заяви той. (Нима е възможно да не обичаш страната си?)
216
… а и при Гогол всичко това е само в алегоричен вид… — Става дума за IV глава на „Мъртви души“. — Бел. С.Б.
217
„Ти ли си, Боало…“ — От стихотворението на Крилов „Эпиграмма на перевод поэмы «L’art poétique»“. — Бел. С.Б.
218
„Сафо си ти, а аз Фаон…“ — Епиграма на Батюшков „Мадригал новой Сафе“. — Бел. С.Б.
219
Почива тук Пирон, обикновен старик — не беше той дори академик. (фр.) — „Моята епитафия“, двустишие на френския поет Алексис Пирон (вж.бел. към стр.142). — Бел. С.Б.
220
… за Росеюшка, старата бабичка… — Намек за финалните редове на „Пропаст“ на И. А. Гончаров. — Бел. С.Б.
221
За Русия в границите до седемстотин седемдесет и втора година! — При първото разделяне на Полша през 1772 г. между Русия, Прусия и Австрия Русия получава източната част на Белорусия и католическата част на днешна Латвия; полските земи фактически се поделят между Австрия и Прусия. — Бел. С.Б.