Тай-пан

Всички пиха. После Брокови се здрависаха с Кълъм, Струан прегърна Тес и всички бяха дружелюбни. Но само временно. Знаеха това. Днес обаче бяха решили да забравят. Само Кълъм и Тес се чувстваха в безопасност.

Седнаха да вечерят. Тес беше облечена в халат, който подчертаваше вече развитите форми, а Кълъм не можеше да скрие обожанието си. Наляха още вино, смяха се и вдигнаха пак наздравици. В разгара на веселието Струан извади плътен плик и го подаде на Кълъм.

— Малък подарък за вас двамата.

— Какво е това? — попита Кълъм и отвори плика. Тес се надвеси да погледне. В плика имаше някакви документи, един от които бе покрит с китайски йероглифи.

— Това е нотариален акт за земя, която се намира малко над Глесинг пойнт.

— Но там никога не са продавали земя — каза Брок подозрително.

— Негово превъзходителство одобри няколко акта от китайското село, което е владеело земята, преди да се заселим в Хонконг. Парцелът е от тази земя. Сега Кълъм и Тес имат заедно един акър. Гледката е великолепна. О, да, и заедно със земята получавате строителен материал за къща със седем спални, градина и лятна къща.

— О, тай-пан — извика Тес с щастлива усмивка, — благодаря! Много благодаря!

— Наша собствена земя! И наша къща! Наистина ли? — питаше Кълъм, смаян от щедростта на баща си.

— Да, момче. Помислих си, че ще поискате веднага да започнете строежа. Уредих ви за утре по обяд среща с един архитект. Да уточните плановете.

— Утре всички заминаваме за Макао — каза остро Горт.

— Но, Горт, не вярвам да имаш нещо против, ако се забавим с ден-два — каза Кълъм. — Всъщност това е много важно…

— О, да! — извика Тес.

— … а с решението за Куинс таун и с продажбата на земята… — Кълъм спря и се обърна развълнувано към годеницата си. — Суса е най-добрият архитект на Изтока.

— Нашият човек Ремедиус е по-добър — каза Брок, ядосан на себе си, че сам не се е сетил да им предложи същото. Имаше планове да им даде като сватбен подарък една от къщите на компанията в Макао, далеч от влиянието на Струан.

— О, да, много добре, Брок — побърза да каже Кълъм, усетил неговата завист. — Ако останем недоволни от Суса, може би ще разговаряме и с него. Съгласна ли си, Тес? — И после се обърна към Струан. — Не знам как да ти благодаря!

— Няма нужда да ми благодариш, Кълъм. Младите трябва да започнат живота си добре и да имат свой дом — каза Струан, доволен, че бе подразнил Брок и Горт.

— Да — намеси се доволно Лайза. — Свещена истина, за бога.

Брок вдигна документа и започна да го разглежда.

— Сигурен ли си, че актът е действителен? — попита той. — Не е редовен.

— Действителен е. Лонгстаф го утвърди официално. Печатът му е на последната страница.

Брок погледна намръщено към Горт и рошавите му вежди очертаха права линия на повехналото лице.