Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Тръсна глава. Все тая. Само новата луна има значение.
Беше бос, но тупкаше здраво с пети чак до стъпалата, за да го чуят. Почука шумно и зачака да го пуснат.
Дарси, Уонда и Лийша го зяпнаха вцепенени. Дарси и Уонда излъчваха лек страх, ала миризмата на Лийша бе толкова трудна за разгадаване, колкото и аурата ѝ. Откакто се беше върнала, по нещо бе различна, но Арлен не можеше да определи какво. Отново му се дощя да я познае, ала, за щастие, слънцето се лееше през прозорците.
Както винаги, във въздуха в колибката на Лийша витаеха всякакви разнородни аромати — подправки, билки, живи и изсъхнали растения, влажна пръст, прясна храна. Най-вече бекон, който висеше апетитно на кукички от тавана. Нищо от това обаче не можеше да прикрие миризмата на секс от спалнята ѝ, нито пък киселия полъх на повръщано.
Явно е вярно. Опита се да не стисне юмрук до болка. Лийша можеше да прави каквото иска, но репутацията на Тамос сред жените не бе точно сияйна. Ако се отнесеше с нея погрешно или пък с името ѝ, Арлен щеше хубаво да му накриви идеалния нос.
Пое си дълбоко дъх. Просто магията си беснее. Потисна гласчето, което му казваше, че не е от това.
— Добро ви утро, дами — рече и си надяна весела усмивка. — Не можахме да се видим хубаво снощи. — Погледна Лийша. — Да поговорим малко?
Лийша примигна, но кимна.
— Разбира се. Да се поразходим из градините? Твърде отдавна никой не се е грижил за тях.
Арлен кимна и Лийша събра кошница с градински инструменти и го поведе навън. Докато навлизаха сред зеленината, той зърна на прага на колибата Дарси и Уонда, които се споглеждаха недоумяващо.
— Как ми се ще да бях пчеличка в градината сега — каза Дарси.
— Достатъчно пчелички си имат на главите, Дарси Кътър — отвърна Уонда. — Като дойда пак, дано да не чуя от тоя и оня как двамата са се разхождали в градината сами.
— Да не ме заплашваш, момиче? — кипна Дарси.
— Точно тъй — тихо отвърна Уонда. — И по-добре си помисли внимателно.
Арлен се усмихна вътрешно. Ако някой друг бе ѝ го казал, Дарси щеше да му натика думите обратно в устата заедно с някой зъб. Но дори тя не можеше да си позволи да размаха юмрук в лицето на Уонда Кътър.
Лийша поспря край лехичката с прасекорен и извади инструмента за плевене.
— Кълна се, Дарси трябваше да стане дървар. Много повече я бива да мори растения, отколкото да се грижи за тях.
Арлен кимна.
— Освен това е най-голяма клюкарка в града. Уонда току-що я стресна, та да си мълчи за разходката ни.
Лийша се развесели.
— Обичам онова момиче. — Започна да копае. — Предполагам, невястата ти по-добре да не разбира, че сме тук.
— Аз ѝ казах къде отивам — рече Арлен. — Не искам да започвам брака си с лъжи.
— Бързичко се случи.
Арлен сви рамене.
— Странна нощ.
— Тъй, тъй — съгласи се Лийша.
— Съжалявам, задето ти се натрапих вчера. Нямам право да ти се гневя така.
— Имаш — отвърна Лийша. Арлен вдигна глава изненадан, а тя пък заби лопатката си. Пръстта ухаеше силно на живот. — Не се извинявам, задето съм го сторила, нито казвам, че бих го сторила другояче. Но ако е вярно това, което разказа за Ахман, имаш правото да беснееш оттук до Ядрото. И много съжалявам. Не съм искала да те нараня.
— Вярно е.
— Знам. Не бих казала, че винаги одобрявам решенията ти, но ти си най-честният човек, когото познавам. — Вдигна рамене. — Колкото и да струва това.
— Значи, и двамата съжаляваме, но и не съжаляваме — каза Арлен. — Сега накъде?
— Напред, разбира се. На работа — каза Лийша. — Новолунието е след десет дни. Имаш ли план?
Арлен сбърчи чело. Новолуние. Красианското название. По някаква причина това го раздразни.
— Имам много планове, все малки — отвърна. — Не знам какво ще направят демоните, глупаво ще е да подготвя само едно решение.
— Съгласна. Умни са. Може би по-умни от нас.
— Тъй, тъй, може би — отвърна Арлен, — но ни презират и разбират порядките ни много по-малко, отколкото си мислят. Инстинктът ми нашепва, че ще се опитат да ни смажат отведнъж. Ще наприиждат, тъй че земята ще тръпне, ще убият мен и Джардир, ще разпръснат войските ни и ще застрашат целия останал свят.
Лийша потрепери.
— Мислиш ли, че го могат?
Арлен сви рамене.
— Може би. — Вдигна пръст. — Но ако се провалят, хората ще се окуражат и ще се съберат заедно. След шест месеца ще сме по-силни, отколкото сега.
— Значи, ще им устоим с всички сили.
Арлен кимна.