Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Че к’во да му има? Защитения го е правил.
— Няма да променям нищо по защитите — каза Лийша. — Само ще сложа малко демонска кост в ръкохватката.
Уонда направи физиономия.
— Защо?
— Защото Арлен може да зарежда защитите по лъка с ръцете си, а ти — не. Костта ще държи защитите активни през цялото време. Дори незащитени стрели ще намират целта, когато ги изстрелваш с него.
Гримасата на Уонда премина в учудване.
— Верно? Нрави ми се туй… — Внезапно се напрегна и мигом прекрачи към прозореца с ръка на ножа си. Отпусна се.
— Дарси. — Отново погледна Лийша. — И не съм кат’ идиотка, нали?
Лийша не ѝ отвърна.
— Отвори, докато слагам чая на огъня.
След миг влезе Дарси, кършейки ръце.
— Трябва да ти кажа нещо, Лийша, ама няма да ти хареса.
Лийша въздъхна.
— И на теб добър ти ден, Дарси.
Дарси не помръдна, само мачкаше длани като неквасено тесто. Лийша мръдна с пръсти.
— Изплюй треската, Дарси.
Дарси кимна.
— Кочияшът на графа се върна от Гробището снощи, след като те закара, и удари пет-шест халби. Разказа на тоя-оня, че няма смисъл да си ляга, ’щото си му казала да се върне при теб и да вземе графа на заранта.
— Създателю! Кои точно са „тоя-оня“?
Дарси вдигна рамене.
— Селяците бърборят, Лийш. По-добре от всяка знаеш какво е. Дори новите те знаят коя си. Сигурно на петнайсет километра околовръст вече всички са научили.
— И каква работа имат да ги интересува с кого пренощува господарката Лийша? — рязко се включи Уонда.
— Никаква — съгласи се Дарси, — ама иди им го кажи.
Лийша плъзна ръка към корема си инстинктивно.
Побързай. И нека е пред хора.
Въздъхна престорено.
— Не обръщай внимание на приказките им, само да не стигат до лечебницата. Все едно не сме в Хралупата, ако хората не си шушукат за любовния ми живот.
Дарси изсумтя.
— Поне си имаш такъв.
— Вярно — съгласи се Уонда.
Дарси я погледна сякаш за пръв път.
— Страшен костюм. Долу на юг така ли сте?
Уонда поклати глава.
— Херцогиня Арейн ми го прати. Пихме чай миналата пролет. Май ме хареса.
Арлен гледаше Рена, която тънеше блажено в обичайната си следобедна дрямка. Целуна я по слепоочието.
— Връщам се, преди да си се събудила, скъпа.
Тя доволно измърка и го стисна за ръката усмихната. Той се сгуши в нея за миг и после се измъкна. И той беше изтощен, и на него му се щеше да се просне до нея, но нямаше време за това. Извлече от магията в кръвта си, за да си влее сили, и бързо излезе от стаята, слезе по стълбите и остави хана зад себе си. Хората сочеха удивено след него, но той се движеше твърде бързо, за да го спре някой.
На Арлен му се щеше да мисли, че нищо под слънцето не може да го изплаши повече, но спокойствието му се разсейваше с всяка следваща стъпка към колибката на Лийша. От всички в Хралупата нейната аура му бе най-трудна за разгадаване. Отвън беше спокойно езеро, като дама’тинга, ала вътре кипяха противоречиви емоции. Заради това поначало така го бе привлякла. Често все още се чувстваше по този начин пред нея.
Но най-тежко бе снощи, докато тя окичваше венеца на главата на Рена. Жестът бе невероятно мил — и много бе умилостивил Рен, — ала Арлен виждаше вътрешната борба на Лийша. С когото и да било другиго би му било лесно да прокара магическа нишка, за да го познае, ала с Лийша му се струваше скверно. Едно беше да го прави, за да лекува и да помага на хората, да ги води и вдъхновява. Съвсем друго — да го стори с жена, която не бе съпругата му, само за да разбере какво чувства тя към него.
Арлен искаше да ѝ даде обяснение, но как? На пръв поглед Лийша Пейпър беше мечтата на всеки мъж. Красива, с великолепен ум, мила, богата, всеотдайна. Но в ключовия момент това не бе достатъчно. Твърде далеч бе стигнал по мрачните друми и се чувстваше недостоен за нея. Имаше нужда някоя да го върне към него самия, а тя не бе тази жена. Никоя стара любов не би могла да понесе подобни думи. Както и той не щеше да чува и думичка за нея и Джардир.
Двамата, преплетени в любовен възел, проблеснаха в ума му и той разкриви лице.
Преодолей го най-после, каза си Арлен. Лийша е направила избора си, аз — своя. С нищо не променят това, дето иде, нито колко малко време ни остава.
Вратата към колибката бе открехната и дочу гласовете на жените много преди да стигне до верандата. Не искаше да слухти, но ушите му не си търсеха позволение, а просто чуваха.
Лийша е спала с Тамос?! Идеята му се струваше безумна, ала Лийша не се опитваше да го отрича — значи беше вярно.