Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Колко воини имат красианците и къде са разположени? Какво сте видели в съзнанието на мисловните демони, та така сте се уплашили всички? Може ли да разчитаме на господин Бейлс да не прахосва човешки животи, докато се сражава с тях? Ще подкрепите ли управлението ми?
Слънцето се показваше над хоризонта и двамата се поизправиха, когато чуха да наближава каретата на графа. Лийша отново въздъхна.
— Ще обмисля въпросите ви, Ваше Височество, и скоро ще Ви отговоря.
Тамос изпъна гръб по войнишки и се поклони стегнато. Внезапната формалност можеше да изглежда обидно при други обстоятелства, но той не откъсна поглед от нея, като през цялото време се усмихваше.
— Е, до вечеря тогава. Довечера.
Лийша му върна усмивката.
— Репутацията ви на ловец не е незаслужена, изглежда.
Тамос ѝ смигна.
— Ще изпратя кочияша си по смрачаване.
Бе почти зазоряване, когато върволицата благопожелатели оредя, а още мнозина продължаваха да танцуват. Дърварите и шарумите се бяха върнали, пълни с магическа енергия, и оставиха купчина демонски кости, висока колкото мъжки бой, в средата на Гробището и така вдъхнаха светлина на голямата защита и нов живот на празненството.
Арлен си пое дълбоко дъх и отиде при фунията на жонгльорите. Скокна леко на платформата без помощта на стъпала, макар да бе на два метра над земята. Изпълнителите спряха да свирят и му отстъпиха мястото си. Тълпата се провикна весело и Арлен изпъна ръка към Рена. Тя също скочи на сцената направо от място и той я прегърна през раменете.
— Знам, че звучи странно — каза Рена, — обаче се кълна, че виждам любовта на тези хора към теб като… като някакъв ореол. Най-красивото нещо на света.
— Любовта им към двама ни — поправи я Арлен и я притисна към себе си. — И да, прилича на изгрева.
— Това не може да продължава така, нали? — попита Рена. — Не и с това, дето иде.
Обичам те, Рена Танър. Арлен поклати глава.
— Ще е кървав меден месец.
Рена облегна глава на рамото му.
— Е, поне първо потанцувахме.
— Да — съгласи се Арлен и я притисна за последно, преди да я пусне и да вдигне ръце, за да укроти тълпата. Това нямаше особено значение — Арлен нарисува няколко защити за усилване на звука и гласът му се понесе надалеч.
— Искам да благодаря на всички ви за изключителната нощ. С Рена на никого не казахме за плановете си, но успяхте да ни устроите най-добрата забава, която можехме да очакваме.
Хората изреваха дружно и затропаха с крака.
Небето просветляваше, жилеше и пареше по кожата на Арлен. Беше свикнал с тази болка по зазоряване, но вече знаеше как да отдръпне силата си от повърхността на кожата и да я предпази от светлината, доколкото може.
Но слънцето успяваше да изпари излишъците по защитите му и го караше да ги чувства като оформени с огнен писец. До неотдавна смяташе, че тази болка значи, че слънцето се отрича от него. Сега обаче разбираше истината и посрещаше щипенето на драго сърце.
До него Рена изпъшка.
Болката ни учи, пар’чин, беше му казал веднъж Джардир, затова ѝ се отдаваме драговолно. Удоволствието не учи на нищо, затова трябва да бъде заслужено.
Арлен я хвана за ръката.
— Болката е цената на слънцето за нас, Рен. Заслужи я.
Тя кимна и си пое дълбоко дъх. Воините също усещаха ефекта от слънцето, но нямаха защити по кожата си, нито демонски огън в кръвта, така че магията бързо се откъсна от тях. Пошариха малко напред-назад, почесвайки се, сякаш имаха обрив. Разлетяха се искри, когато петънцата от демонска сукървица по дебелите им кожени брони се подпалиха. Бронята на един от дърварите, обляна обилно с останки от ядрони, дори се подпали. Арлен се канеше да отиде да му помогне, когато мъжът вдигна наполовина пълно буре с бира и го изля връз себе си. Хората край него се разсмяха.
— Следващия път пощади бирата, просто ще те препикаем! — извика един от другите. Още смях.
— Хралупата бе крайно добра с нас — продължи Арлен, — но е време да остана насаме с жена си.
Рена стисна ръката му при тези думи и през него премина тръпка.
— И е време всички да се хванем за работа. Танците от снощи вдигнаха малко бремето от плещите ни, но до Новолунието остават още десет нощи и имаме работа. Демоните ще изврат Ядрото и всички ние трябва да сме готови да ги натикаме обратно там, където им е мястото.
Той посочи купчината демонски рога, докато слънцето я докосваше. Купчината избухна в толкова ярка клада, че погледът не можеше да ѝ устои, но дърварите изреваха и вдигнаха брадвите си. Дори шарумите се провикнаха и вдигнаха юмруци във въздуха.