Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— А това не ти изнася, така ли? — попита Лийша. — Нямаше да ме вземеш от центъра на града с каретата си и да подхвърляш титлата си насам и натам, ако не смяташе, че бракът с мен ще ти донесе изгода.
— Ухажването според правилата ми носи изгода — съгласи се Тамос. — Да те опъна като кръчмарска дъщеря — не. — Поклати глава. — Вече чувам гласа на майка си, когато разбере.
— Не виждам защо трябва да знае — отвърна Лийша.
Тамос се подсмихна.
— Не се залъгвай. Майка ми има повече шпиони в Хралупата, отколкото можеш да преброиш.
— И какво ще правим тогава?
Тамос вдигна чашата си.
— Ще приемеш позицията си на кралска билкарка и ще се трудим заедно за добруването на Хралупата. Междувременно ще те каня на вечеря, ще ти изпращам цветя, ще те засипвам със скъпи подаръци и ще те развличам с остроумната си компания и многозначителни закачки. След това… ще видим.
— Очакваш ли тези твои вечери да приключват в постелята ти? — попита Лийша.
Тамос се усмихна.
— Ще ви напомня, госпожице Пейпър, че вие се възползвахте от мен снощи.
Лийша чукна чаша в неговата.
— Така си беше.
Гаред наглеждаше дърварите в Гробището, когато го откри Арлен.
— Добър вечер, бароне.
Гаред го погледна със смущение в аурата.
— Не ми звучи редно да ми викате така, сър.
— А „генерале“? — попита Арлен през усмивка.
— Нощи, така е май по-зле.
— И това твое „сър“ не е по-добре — отвърна Арлен. — Като нищо имаш едни пет-шест години отгоре на моите. Дай да спрем с официалностите? Ще ти викам Гаред, а ти на мен — Арлен.
Смущението премина в съвсем истински страх. Гаред понечи да поклати глава отрицателно, но Арлен постави длан на рамото му.
— Нямаш избор, Гар. Или съм просто обикновен човек и не заслужавам нищо по-префърцунено от името си, или съм оня ми ти Избавител и тогава ще правиш каквото ти казвам.
Гаред потърка врат.
— Май наистина нямам избор.
— Арлен — каза Арлен.
— Арлен — повтори Гаред.
Арлен го плесна по рамото.
— Не ти изгори езика, нали? Хайде да повървим. Искам да ти покажа нещо.
Гаред кимна и поеха към едно уединено място, където Рена чакаше с Лавина. Стискаше здраво дебелите му кожени юзди, макар че сякаш най-после бе спрял да се дърпа. Отне много дълго и няколко скъсани юзди, преди Лавина да приеме, че Рена, двайсеторно по-дребна от него, е достатъчно силна, за да го държи неподвижен.
Гаред се закова на място и подсвирна.
— По-голям е даже и от Здрачния танцьор.
— Това е баща му — каза Арлен. — Единственият кон, който би ти паснал по размери, а и комай няма друг освен теб с нужната сила да го овладее. Неколцина дървари са се опитвали да му сложат седло, но всички ги е хвърлял с лекота.
— Не оставяй Арлен да те стресне — каза Рена и подаде юздите на Гаред. — Лавчо е душица. Трябва му малко разбиране.
— Тъй ли? — попита Гаред. Пресегна се да погали коня по врата, ала Лавина обърна изпепеляващ поглед към него и го разубеди.
— Тъй — отвърна Рена. — Лавчо от години стои затворен зад защитите, но мястото му е в нощта.
— Знам какво е — рече Гаред.
Рена кимна.
— Не го дръж между стени и не му се връзвай на магариите и ще ти стане приятел. Издълбала съм му защити в копитата, ще смачка кокалите на всеки демон, дето те погледне накриво.
— Ха-ха, добре, добре. — Гаред срещна погледа на Лавина.
Конят се опита да се отдръпне, но макар Гаред да нямаше силата на Рена, пак бе най-силният мъж, когото Арлен бе срещал. Чудовищните му мускули се издуха и юздите проскърцаха, ала главата на Лавина не помръдна. Гаред сложи ръка на врата му. След малко атът се успокои.
— Не заслужавам това — рече Гаред.
— Не решаваш ти какво ти подаряват хората — рече Арлен. — Заслужил си си го десетократно.
— Не само за коня говорех — каза Гаред, — за всичко. Графът казал на някакви шивачи да ми извезат герб. На мен! На Гаред Кътър, дърваря от село. — Поклати глава. — Все едно отвсякъде ме готвят да ми кажат, че само са се бъзикали с мен, и да ме пратят в гората да сека дървета. Трябва да ми кажеш какво да правя.
— Искам да пораснеш и да започнеш да си използваш главата — каза Арлен. — И да искаш, и да не искаш, сега си барон на Хралупата. Първата ти работа е да се грижиш за подчинените си, чак след това си човек на графа. Ако ти поиска нещо, което смяташ за погрешно, следвай съвестта си.
— Не я ща цялата тая отговорност. Нит’ съм умен, нит’ нищо, а съвестта ми само ми играе номера.
— Не е нужно да си умен, за да различаваш правилното от погрешното — рече Арлен, — а точно на мен ми е ясно колко не искаш цялата тая отговорност. Обаче животът не е честен, Гаред Кътър. Няма вечно да го има тоя или оня да ти заповядва.