Лейди Полунощ [bg]

Ема не помръдна, ала долови движение зад себе си. Беше съвсем тихо; ако не носеше руна, изостряща слуха й, нямаше да го чуе. За нейно учудване, беше Джулиън, напуснал изведнъж мястото си до нея. Двамата с Марк потънаха в тунела зад тях.

Ема искаше да извика след него - какво правеше? - но не можеше, не и без да привлече вниманието на Малкълм. Той все още се приближаваше към Даяна, само след миг щеше да е в състояние да ги види.

Ема сложи ръка върху дръжката на Кортана. Тай стискаше един нож, а кокалчетата му бяха побелели; Ливи държеше сабята си с решително лице.

- Кой ти каза? - попита Малкълм. - Рук ли беше? Не мислех, че се е досетил. - Той наклони глава на една страна. - Не. Не беше сигурна, когато дойде тук. Подозираше... - Крайчетата на устните му се извиха надолу. - Беше Катарина, нали?

Даяна стоеше разкрачена, с отметната назад глава. Поза на воин.

- Когато разтълкувахме втория ред на стихотворението и чух израза „на Блекторн кръвта", си дадох сметка, че не търсим убиец на мундани и елфи. Ставаше дума за рода Блекторн. А ако някой можеше да знае за вражда, датираща отпреди много години, това бе Катарина. Отидох при нея.

- Ала не можеше да кажеш на семейство Блекторн, че си отишла при нея, заради причината да я познаваш. Тя е медицинска сестра... медицинска сестра на мундани. Как мислиш, че разбрах...?

- Тя не ти е казала за мен, Малкълм - изплющя гласът на Даяна. - Тя пази тайни. Каза ми единствено това, което знаеше - че си обичал нефилимско момиче и че то е станало Желязна сестра. Никога не се е усъмнила в тази история, защото, доколкото е знаела, самият ти никога не си се усъмнил в нея. Но след като ми я разказа, аз проверих при Железните сестри. Никакво нефилимско момиче с подобна история не бе ставало една от тях. А след като открих, че това е лъжа, останалото започна да си идва на мястото. Спомних си какво ни каза Ема за нещата, които бе видяла тук, за дрехите, свещника. Катарина отиде в Спираловидния лабиринт, а аз дойдох тук...

- Значи, тя ти е дала амулета, с който да преминеш през защитния кръг. Колко жалко, че ти го похаби. Имаше ли план, или се втурна насам, обзета от паника?

Даяна не отговори. Лицето й бе изваяно от камък.

- Винаги трябва да имаш план - каза Малкълм. - Аз например кроя моя от години. А ето те теб сега, пословичната неочаквана спънка. Предполагам, не ми остава друго, освен да те убия, макар да не бях възнамерявал да го правя, а пък да те разкрия пред Клейва би било толкова забавно...

Нещо сребристо разцъфна в ръката на Даяна. Метателна звезда. Тя полетя към Малкълм; в един миг той беше на пътя й, а в следващия бе в другия край на пещерата. Звездата се удари в стената и падна на земята, където остана да блещука.

Малкълм издаде съскащ звук, като ядосана котка. От пръстите му хвръкнаха искри. Даяна бе вдигната във въздуха и запратена към стената, а после се свлече на пода, стиснала ръце до тялото си. Успя да седне, но когато понечи да се изправи, коленете й се подкосиха. Тя се задърпа, мъчейки се да се отскубне от невидимите въжета.