Лейди Полунощ [bg]

Останалите обсъждаха как най-бързо да стигнат до средоточието, ала Джулиън усещаше погледите на Ема и Кийрън върху себе си, докато слагаше едната си ръка на гърба на Марк, а с другата нарисува две руни. При първото болезнено докосване Марк се напрегна, но начаса се отпусна, изпускайки меко дъха си.

Когато Джулиън приключи и свали ръце, той се изпъна и се обърна към него. Въпреки че не беше плакал, разноцветните му очи лъщяха. За миг на света не съществуваше никой освен Джулиън и брат му.

- Защо? - попита Джулиън.

- Заради Тави - отвърна Марк и изведнъж в стиснатите устни и в решителната извивка на челюстта му Джулиън видя себе си. - И защото съм ловец на сенки - добави Марк и погледна към Кийрън, който се взираше в тях така, сякаш стилито бе белязало неговата кожа. Любовта и омразата имат свой собствен език, помисли си Джулиън, и именно на него говореха Марк и Кийрън сега. - Защото съм ловец на сенки - повтори той и като изпъна рамене, оправи тениската си, а очите му бяха пълни с негово лично предизвикателство. - Защото съм ловец на сенки.

Кийрън се оттласна почти яростно от масата.

- Казах ви всичко, което знам - заяви той. - Нямам повече тайни.

- И предполагам, че си тръгваш - каза Марк. - Благодаря ти за помощта, Кийрън. Ако отиваш в Дивия лов, предай на Гуин, че няма да се върна. Никога, независимо какви правила решат да измислят. Кълна се, че...

- Недей да се заклеваш - прекъсна го Кийрън. - Не знаеш какво може да се промени.

- Достатъчно. - Марк понечи да се извърне.

- Доведох своя жребец със себе си. - Кийрън говореше на Марк, ала всички останали ги слушаха. - Жребците на Дивия лов могат да летят. Никакви пътища не забавят нашето пътуване. Ще препусна напред и ще се опитам да задържа онова, което се случва на средоточието, докато вие пристигнете.

- Аз ще отида с него - рязко заяви Марк.

Всички го погледнаха изненадано.

- Ъъъ - каза Ема. - Не можеш да го намушкаш, докато отивате натам, Марк. Възможно е да имаме нужда от него.

- Колкото и примамливо да звучи, не възнамерявах да го направя - отвърна Марк. - Двама воини са по-добре от един.

- Правилно. - Кристина мушна двата ножа пеперуда в колана си. Ема вече беше закачила и последната от серафимските си ками.

Джулиън усети как познатият студ на битката се разлива по вените му.

- Да вървим.

Докато слизаха по стълбите, Джулиън се оказа до Кийрън. Косъмчетата на тила му настръхнаха. Кийрън сякаш беше въплъщение на странност, необуздана магия, убийствената забрава на Лова. Джулиън не можеше да си представи какво бе открил Марк в него, което да обича.

- Брат ти грешеше за теб - каза Кийрън, докато отиваха към преддверието.

Джулиън се огледа, ала никой от останалите като че ли не ги слушаше. Ема беше до Кристина, близнаците бяха заедно, а Дру говореше срамежливо с Диего.

- Какво имаш предвид? - попита той предпазливо. В миналото се бе научил да внимава с елфите, с капаните, които те поставяха със своите думи и с лъжливи намеци.