Лейди Полунощ [bg]

Сърцето на Ема задумка.

Фигурата се приближи до масата и защитният кръг се отвори като ключалка, руните избледняха и изчезнаха, образувайки дупка, през която фигурата да пристъпи. Тя дойде по-близо до Тави.

И по-близо. Ема усещаше всички от семейство Блекторн около себе си. Страхът им сякаш бе живо същество. В устата й имаше вкус на кръв - беше прехапала долната си устна, толкова отчаяно искаше да се хвърли напред, да рискува да прекрачи кръга, да грабне Тави и да побегне.

Ливи се отскубна от Джулиън и изскочи в пещерата.

- Не! - извика тя. - Махни се от брат ми или ще те убия, ще те убия...

Фигурата замръзна, а после бавно вдигна глава. Качулката се смъкна и изпод нея се разля дълга, къдрава кестенява коса. Позната татуировка на рибка кои проблесна върху мургава кожа.

- Ливи?

- Даяна? - Тай бе този, който изрече на глас изумлението на сестра си. Ливи беше онемяла.

Даяна се отдръпна от масата, взирайки се към тях.

- В името на Ангела - ахна тя. - Колко от вас са тук?

Отговори й Джулиън. Гласът му беше овладян, но Ема усещаше какво усилие му коства това. Диего се бе привел напред, присвил очи.

„Джейс Херондейл и семейство Лайтууд бяха предадени от собствения си учител."

- Всички.

- Дори Дру? Не разбирате колко опасно е това... Джулиън, трябва да се махнете от тук.

- Не и без Тави - изплющя гласът на Ема. - Даяна, какво правиш, по дяволите? Каза ни, че си в Тайланд.

- И да е била, никой в Института в Банкок не знаеше за това - обади се Диего. - Аз проверих.

- Ти ни излъга. - Ема си спомни думите на Ярлат. „Глупави ловци на сенки, прекалено наивни, за да знаят кому могат да имат доверие." Малкълм ли бе имал предвид, или Даяна? - Нямаше те по време на разследването, сякаш криеше нещо от нас...

Даяна потръпна.

- Ема, не, не е каквото си мислиш.

- Какво е тогава? Защото не мога да си представя каква друга причина би могла да имаш, за да дойдеш тук...

В този миг се разнесе шум. Стъпки, приближаващи се откъм сенките. Даяна вдигна ръка.

- Дръпнете се... скрийте се...

Джулиън сграбчи Ливи и я изтегли в сенките в същия миг, в който се появи Малкълм.

Малкълм.

Изглеждаше както обикновено. Мъничко развлечен, в дънки и бяло ленено сако с цвета на косата му. В ръката си държеше голяма черна книга, затворена с кожена закопчалка.

- Наистина си ти - прошепна Даяна. Малкълм я изгледа спокойно.

- Даяна Рейбърн. Виж ти, виж ти. Не очаквах да те заваря тук. Мислех, че си избягала.

Даяна се изпъна.

- Аз не бягам.

Той като че ли я погледна отново, за да види точно колко близо е до Тави. Намръщи се.

- Дръпни се от момчето.

Даяна не помръдна.

- Дръпни се - повтори той и пъхна черната книга в якето си. - И без това не ти е никакъв. Ти не си Блекторн.

- Аз съм неговата учителка. Той израсна под моите грижи.

- 0, я стига. Ако наистина те беше грижа за тези деца, още преди години да си оглавила Института. Ала, предполагам, всички знаем защо не го направи.

Малкълм се ухили и цялото му лице се преобрази. Ако Ема все още хранеше някакви съмнения за вината му, за историята, която им бе разказал Кийрън, те се изпариха в този миг. Подвижните му забавни черти станаха корави. В усмивката му имаше жестокост, зад която се долавяше отекваща, бездънна загуба.