Лейди Полунощ [bg]

- Убихме много мантиди. - Марк срещна погледа на Ема. -Разчистихме пътя.

Кийрън седеше върху коня със свирепо изражение, лицето му бе полускрито от тъмната му коса. Марк бе сложил ръце върху колана му, за да се успокои. Внезапно, сякаш осъзнал какво прави, той го пусна и скочи на земята.

- Най-добре да влизаме - каза той и вдигна глава към Кийрън. - Ти и Уиндспиър останете на пост.

- Но аз... - започна Кийрън.

- Това засяга само семейство Блекторн - отсече Марк с нетърпящ възражение глас. Кийрън погледна към Кристина и Диего и отвори уста, сякаш за да се възпротиви, но после се отказа.

- Всички да си проверят оръжията - нареди Джулиън. -След това влизаме.

Всички, включително и Диего, послушно провериха коланите и бойното си облекло. Тай извади още една серафимска кама от багажника на колата. Марк прегледа бойното облекло на Дру и й напомни да стои назад и да не се отдалечава от тях.

Ема разкопча предпазителя около ръката си и като нави ръкав, я протегна към Джулиън. Той погледна първо голата кожа пред себе си, а после вдигна очи към лицето й и кимна.

-Коя?

- За издръжливост - отвърна Ема. Вече имаше руни за смелост и точност, и изцеление. Ангелът никога не бе дал на нефилимите руни за емоционална болка - нямаше руни, които да заличат скръбта или да излекуват разбито сърце.

От мисълта, че смъртта на родителите й бе просто един провалил се експеримент, безсмислена загуба, я болеше повече, отколкото бе предполагала, че е възможно. През всички тези години бе вярвала, че зад смъртта им се крие някаква причина, ала такава нямаше. Те просто се бяха оказали единствените налични ловци на сенки.