Торбарите [bg]

— Власт?

— Само отчасти — поклатих глава аз. — Това, което искат повече от всичко друго, е да правят филми. И то не обикновени филми, а такива, които биха им извоювали признание. Обичат да ги считат за хора на изкуството. Добре обезпечени с пари, разбира се, но все пак хора на изкуството.

— Да разбирам ли, че са приели твоите обещания вместо моите, само защото ти си правил филми?

— Предполагам, че е нещо такова — усмихнах се аз. — Когато произвеждам даден филм, те чувстват, че съм поел същия риск като самите тях. Не рискувам пари. Влагам цялото си същество в продукцията. Авторитет, способности, творчество.

— Творческо въображение ли?

— Това е термин, който научих от Дейвид Улф. Използва го при класификацията на продуцентите. Тези, които го имат, правят големи филми. С две думи, предпочетоха мен, защото бях готов да бъда един от тях.

— Разбирам — каза Шефилд замислено. — Няма да повторя тази грешка.

— Сигурен съм, че няма. — Почувствах някакво съмнение да се поражда в мен. Стана много лесно. Той го приемаше съвсем леко. А беше борец. Но борците не се дават лесно.

Освен това, целият му подход противоречеше на обикновения му маниер в сделките. Шефилд беше финансист. Въпреки това, в дадения случай се бе насочил направо към хората от киното. По-естествено бе да се свърже и да преговаря с мен. Бяхме се срещнали и сблъскали. Но всеки от нас щеше да отстъпи по малко и накрая бихме се споразумели, всеки доволен от това, което е постигнал.

Отговорът можеше да бъде само един. Нещо, случило се по време на посещението ми в Англия, изведнъж доби своя смисъл. Излизах от прожекционната зала на нашата кантора в Лондон, където бях отишъл да видя пробата на Джени Дентън с нашия британски директор по продажбите.

Когато влязохме в кабинета му, телефонът звънеше. Той вдигна слушалката и говори няколко минути, после я остави. Погледна ме.

— Беше разпространителят от мрежата на кината „Енгел“ — обясни той. — Сега се увърта за филми. Всичките им студия бяха поразени още при първите набези, а не бяха сключили сделки с американски производители като другите компании.

— Какво ще правят? — запитах разсеяно аз, все още замислен върху пробата. За пръв път откак Рина умря, усетих познатата възбуда, свързана с правенето на филми. Едва дочух отговора му.

— Не зная — отговори той. — Имат четиристотин киносалона и ако през следващите шест месеца не намерят филми, ще трябва да затворят половината от тях.

— Много лошо — промърморих аз. Хич не ме интересуваше. Енгел, както и Корд, бе дошъл в Англия от Средна Европа и се бе заловил с филмовата индустрия. Но докато Корд се бе заловил с производството, Енгел се бе захванал с киносалоните. Прибягваше до производството само, за да се измъкне от затрудненията, свързани със снабдяването на филми. „Ранк“, „Бритиш Лайън“, „Гомон“ и „Асошиейтед“ успяваха помежду си да контролират цялото производство — и американското, и английското. И все пак, нямаше защо да се жали Енгел. Бях дочул, че капиталовложенията му в Щатите възлизат на повече от двадесет милиона долара.