Момчешки живот

— Помощ! — извика учителката. — Някой да ме измъкне оттук!

Резултатът от всичко това беше, че г-н Денис, домакинът на училището, бе извикан от г-н Кардинал, за да освободи Ковашкия мях. Г-н Денис бе принуден да използва трион, за да пререже конците на веществото, приковало учителката така здраво към бюрото, стола и пода. За нещастие по време на процедурата ръката на г-н Денис трепна и ивица от задните части на г-жа Ковашки мях изпадна в нужда от допълнителен ремонт.

Докато екипът на линейката откарваше хълцащата и ломотеща учителката по празнично украсените коридори, чух как домакинът сподели с г-н Кардинал, че това било най-невероятно доброто лепило, което някога е виждал. Туй чудо, каза той, си променяло цвета в зависимост от това на какво е нанесено. Било без мирис, като изключим лекия аромат на ферментирало. Заяви, че Ковашкия мях — нарече я г-жа Харпър — извадила голям късмет, че дланта й още е закрепена към китката, толкова било силно това лепило. Г-н Кардинал изпадна в ярост по неговия си треперлив начин. Но в стаята не намериха нито буркан, нито тубичка с лепило, а г-н Кардинал бе изумен как въобще се е намерило дете толкова лукаво и хитро, че да успее да извърти този номер.

Той не познаваше Демонката. Така и не научих със сигурност, но предполагам, че тя е държала бутилката с лепилото окачена на въженце от външната страна на прозореца и я е взела, докато останалите деца от класа обядвахме. След това, когато е приключила с намазването на всички необходими повърхности, бутилката с лепилото отново е литнала през прозореца, готова за прибиране след училище. Никога не бях чувал за толкова силно лепило. По-късно научих, че Демонката го е забъркала сама с помощта на съставки като речна тиня от дъното на Текумзе, пръст от Поултър Хил и рецептата за „ангелски кекс“ на майка й. Ако е така, то в никой случай не бих искал да вкуся „дяволската торта“ на семейство Сътли. Демонката наричаше лепилото си „суперчудото“ — съвсем разумно название.

Знаех си, че трябва да има причина тя да прескочи класа. Не бях имал представа обаче, че истинският й талант лежи в областта на химията.

Един студен следобед с татко отидохме в гората. Намерихме подходящо за целта малко борче. Взехме го с нас у дома и тази нощ мама напука пуканки, с нанизи от които украсихме дървото. Сложихме златно и сребърно фолио, както и олющените украшения, които лежаха целогодишно в кутията в килера и виждаха бял свят само за седмица.

Бен учеше коледните си песни. Питах го дали г-ца Зеленогласна има папагал, но той не знаеше. Каза, че не бил виждал такъв. Но спокойно някъде в къщата можеше да има зелен папагал. Ние с татко отидохме заедно да купим на мама нова готварска книга за торти и тавичка за печене, а с мама ходихме да вземем на баща ми чорапи и бельо. Той пък самостоятелно купи на майка малка бутилчица парфюм от „Улуърт“, а тя сама му взе едноцветен шал. Харесваше ми да знам какво има в онези ярки шарени пакети под дървото. Там обаче се намираха и два други, с моето име на опаковката, и нямах представа какво съдържат те. Единият беше по-малък, другият — по-голям. Две загадки, очакващи да бъдат разкрити.