Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Както споменах и преди, той знаеше добре що е то сурово отношение.
Сред обадилите се беше и майката на Сали Мичъм. Беше звъннала също и мустакатата майка на Демонката. Обадили се също и бащата на Лад Дейвин, както и майката на Джо Питърсън. Те бяха разказали на родителите ми какво са им казали техните деца, и внезапно се оказа, че макар със сигурност да носех вина, задето съм замахнал и съм избил очилата на Ковашкия мях, учителката също има вина за случилото се.
— Не е редно учител да нарича когото и да било „тъпоглавец“. Всички заслужават уважение, без значение колко са възрастни или млади — каза ми татко. — Утре, струва ми се, ще си поговорим с г-н Кардинал и ще решим този въпрос! — той ме погледна озадачено. — Но защо още от начало въобще и не спомена за това, Кори?
Свих рамене.
— Предполагам, не съм смятал, че ще застанете на моя страна.
— Е — каза татко, — струва ми се, че не сме ти имали достатъчно вяра, нали, партньоре?
Той ми разроши косата.
Определено беше хубаво да се завърнеш у дома.
3.
Парченца от пъзела
Татко посети г-н Кардинал. Директорът, вече чул от другите учители, че Ковашкият мях е загубена кауза на две крачки от падането на дъното, реши, че времето, което бях прекарал извън училище, ми е достатъчно. Нямаше нужда от извинение.
Завърнах се в клас, за да открия, че съм се превърнал в същински герой. В бъдните години никой завръщаш се от Луната космонавт нямаше да се чувства тъй добре дошъл у дома, както аз. Ковашкия мях беше усмирена, но кисела, пискливите утвърждения на г-н Кардинал дрънчаха в мозъка й като победни камбани. Но и аз бях извършил моя дял грешки и осъзнах, че трябва да си го призная. Така че в деня, в който се завърнах и който беше и последния преди коледната ваканция, вдигнах ръка веднага след проверката на присъстващите и Ковашкия мях отряза:
— Какво има?
Изправих се. Всички погледи бяха втренчени в мен, съучениците ми очакваха поредния геройски жест в тази грандиозна кампания срещу несправедливостта, неравенството и забраната на гроздовата дъвка.
— Г-жо Харпър? — казах. Поколебах се, заложил достойнството си.
— Изплюй камъчето! — сръчка ме учителката. — Не мога да ти чета мислите, тъпоглавец такъв!
Каквото й да й беше казал г-н Кардинал, очевидно не стигаше да я убеди да закачи оръжията в килера. Но въпреки това дръзнах да продължа, защото така беше редно.
— Не биваше да ви удрям — казах. — За което се извинявам!
О, паднали герои! Идоли с крака от глупава глина! Могъщи войни, повалени от ухапването на бълха в цепнатините на бронята им! Знаех как се чувстват те, разбрах го по стенанията и изумените изпъшквания, надигнали се около мен като горчиви цветя. Бях слязъл от пиедестала си и бях стъпил в тинята.
— Извиняваш се? — Ковашкият мях май беше най-силно изумена от всички в стаята. Свали очилата си и пак си ги сложи. — Извиняваш ли ми се?
— Да, госпожо.
— Ами, аз… аз… — думите я бяха изоставили. Тя крачеше през непознатите води на прошката и се опитваше да напипа дъното. — Ами аз… не знам какво…
Милосърдието я зовеше. Милосърдието, с цялата му магия и чудеса. Милосърдието на мига, и аз видях, че лицето й започва да омеква.
— … да кажа, но… — тя преглътна. Може би усещаше буца в гърлото си. — Но… беше крайно време да проявиш малко здрав разум, тъпоглавец такъв! — изрева.
Явно в гърлото й беше заседнала шепа гвоздеи. И тя ги плюеше като картечница.
— Сядай и отваряй тетрадката по математика!
Изражението й не бе омекнало, помислих си, докато сядах с въздишка. Просто бе провиснало — като платно, изгубило за миг вятъра.
В шумната лудница, наричана „обедно междучасие“, забелязах, че Демонката се изнизва от столовата, докато Ковашкия мях крещеше на някакво нещастно хлапе, че си харчи за бейзболни картички парите за обяд. Червенокосата дяволица се върна след около пет минути, настани се на стола си близо до вратата, преди Харпията дори да забележи, че е изчезнала и я видях да се кикоти и да се хили с другите момиченца на масата си. Имаше план в действие.
Когато стадото ни бе подкарано обратно към класната стая, Ковашкия мях седна пред бюрото си като лъвица, свиваща се около тлъст кокал.
— Я да отваряте учебниците по история на Алабама! — нареди тя. — Десета глава! Реконструкцията! По-бързо!