Момчешки живот

— Какво има?

— Тази песен. Тя караше ли папагала ви да се държи странно?

— Не, това е злобна лъжа на Катарина, понеже тя самата мразеше любимата ми песен! — но по начина, по който го каза разбрах, че не е вярно.

— Тъкмо бяхте започнали да давате отново уроци по пиано, нали? Свирили ли сте тази песен особено често откакто… ами… умря зеленият папагал?

Тя се замисли по въпроса.

— Не знам. Предполагам… Свирех я на репетициите в църквата, за загрявка. Но понеже не давах уроци, не свирех често на пиано у дома. Не че не исках, но Катарина… — тя не можа да се сдържи и изсъска името — твърдеше, че пианото наранява чувствителния й слух, тази крадла на мъже!

Светлината продължаваше да грее. Нещо се оформяше, но все още бе твърде далеч.

— Вечно Катарина това и Катарина онова! — г-ца Синьогласна внезапно удари с ръце по клавишите с такава сила, че цялото пиано се разлюля. — Вечно се връзвах на възел да угаждам на великата Катарина! И при това ненавиждам и мразя зеленото! — тя се изправи — кльощава и бясна. — Ще събера всичко зелено в къщата и ще го изгоря, и ако това означава да съборя и части от самата къща, например стени, е, ще ги изгоря и тях до земята! Ако никога повече не видя зелено в живота си, ще се хиля и в гроба!

Тя се подготвяше за разрушителен изблик. Нямах желание да ставам свидетел на подобно нещо. Положих длан на дръжката на вратата.

— Благодаря, г-це Глас!

— Да, все още съм госпожица! — извика тя, но отново се беше разплакала. — Единствената госпожица Глас! И се гордея с това, чуваш ли? Гордея се! — тя грабна от дивана бледозеленото прощално писмо и със стиснати зъби започна да го къса на парченца. Измъкнах се, докато имах такава възможност. Щом вратата се затвори зад гърба ми, чух да се обръща стъкленият шкаф. Бях прав — издаде чутовен трясък.

Опитвах се да подредя всичко в главата си, докато въртях педалите към дома. Парченца от пъзела, както беше казала Дамата. Парченцата бяха тук, но как ли си пасваха?

Убийство на човек, когото никой не познава.

Зеленото перо на мъртъв папагал, намерено на местопрестъплението.

Песен, която кара втори папагал да избухне в ругатни на немски.

Д-р Лезандър — нощна птица, която мрази млякото.

Кой знае?

Ханафорд?

Ако зеленият папагал бе умрял в кабинета на д-р Лезандър, то как тогава едно от перата му бе стигнало до езерото?

Каква беше връзката между двата папагала, мъртвеца и ветеринаря?

Когато стигнах у дома, отидох право при телефона. Обадих се първо в дома на г-ца Глас — страховете ми от трагедията потиснати от чистата нужда. В началото помислих, че няма да вдигне, понеже телефонът звънна осем пъти, но после, след деветото обаждане, се чу:

— Ало?

— Госпожице Глас, отново съм аз, Кори Макенсън. Искам да ви попитам още нещо.