Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Аз ще бъда тук и ще те чакам. - Селена отново се усмихна и отново го спря. - Тук е прекрасно... аз полетях заради това, което ти направи, начина, по който ме освободи. Полетях и сега съм свободна и ще те чакам, докато пътуването ти стигне до своя край.
- Не - простена той. - Не ме отпращай обратно.
- Аз не притежавам такава сила. Само ти можеш да го направиш. Избери да останеш там долу, трябва да се погрижиш за Ай Ем. Трябва да му се отплатиш за всички години, в които е бил до теб. Не е справедливо да го изоставиш. Той никога няма да намери покой, а го е заслужил.
По дяволите. Това вероятно бе единственият довод, с който би могла да го достигне.
Мамка му.
- Ами ти и аз? - простена той. Въпреки че беше себично. Детинско. - Ами аз... без теб аз съм нищо.
- Ще идвам при теб в нощното небе. Търси ме там.
- Нека те докосна...
- Направи правилния избор, Трез. Трябва да направиш правилния избор. Трябва да се отплатиш на онзи, когото си обичал през целия си живот.
- Но аз те обичам - задавено каза той и очите му се наляха със сълзи.
- Аз също те обичам... завинаги. - Усмивката й го разтърси целия. - До края на вечността, забрави ли? Ще бъда тук и ще те чакам, теб и всеки друг, когото обичаш. Ето какво има от другата страна. Единствено любов.
- Не си отивай. О, господи, не ме оставяй отново...
- Няма да те оставя. Ние сме далеч един от друг, ала не сме изгубени, нито наистина разделени. Недей да ме оплакваш, обич моя. Аз не съм мъртва...
* * *
- Селена!
Викът накара Ай Ем да скочи от основата на каменния блок. Ама че спасител беше и той. Беше заспал, уловил брат си за...
- Трез? - каза, осъзнал, че по някакво чудо, близо двайсет и четири часа след пречистването, брат му бе дошъл на себе си.
Трез ридаеше, сълзи бликаха от очите му и се стичаха по бузите му.
- Трез? Върна ли се? - Ай Ем скочи на крака и се надвеси над него. - Трез?
Хлътналите черни очи се обърнаха към него и в продължение на един дълъг миг Трез като че ли се мъчеше да разбере кое и истинско и кое - не.
Трез? прошепна Ай Ем, обзет от внезапен ужас, че отровата бе съсипала ума на брат му. - Добре...
Изведнъж две дълги силни ръце се обвиха около него и го повдигнаха от пода.
Врат му го прегръщаше.
И говореше.
Тук съм, тук съм, тук съм... за теб, съм тук...
В началото смисълът на думите не достигаше до съзнанието му, но после...
- Няма да те оставя. - Гласът на Трез беше дрезгав, хриплив. - Тук съм и няма да те оставя.
По дяволите.
Това бяха същите думи, които Ай Ем му беше казвал по безброй различни начини през годините им заедно... думи, въплътени в постъпките му, в дните, когато не можеше да заспи от тревога, и годините, през които се беше молил да оцелеят още една нощ.
Коленете на Ай Ем се подкосиха и той рухна върху белязаните гърди на брат си.
Във фантазиите си се бе питал какво ли би било да е свободен от проклятието на постоянната тревога за Трез. Беше си представял безброй различни сценарии.
Ала никой от тях не можеше да се сравни с действителността.
85
Беше около обяд, когато мери излезе от имението на Братството, а двете сенки се върнаха.
Рейдж тъкмо бе изпратил своята шелан у Хавърс, след като я беше уверил, че да, наистина е добре, когато охранителната система на входа се обади.
Оставяйки братята, които се бяха събрали в билярдната, макар че не ги свърташе на едно място, той изпревари Фриц до монитора, провиквайки се в мига, в който видя двете тъмни лица.
- Кой е? - попита Бъч.
- Онези, които очаквахме.
Рейдж отключи и застана пред вратата... и ето ги и тях - изглеждаха ужасно, изпити и измъчени, сенки на самите себе си.
Мнооого смешно.
Ала бяха живи. Бяха заедно. И да ги види на крака, живи и невредими, облекчи мъничко напрежението, легнало върху гърдите му от дълги нощи насам.
- Здрасти, мой човек - каза той, прегръщайки първо единия, а после и другия.
Гласът на Трез беше изтънял, но все пак достатъчно силен.
- Хей, благодаря за всичко.
- Толкова съм ти благодарен за...
- Трез, приятелю, радвам се да те видя...
- Исусе Христе, ама че история...
- Ай Ем, добре дошли...
Братята наизлизаха от билярдната, заедно със своите шелани, а поздравите и репликите, които си разменяха, бяха като на хора, оцелели във война. Или поне стигнали опасно близо до нея...
- Господи, връщате се тъкмо навреме за шоуто на Стив Уилко!
Всички млъкнаха и погледнаха към Ласитър, който стоеше на прага, гол до кръста, с черен кожен панталон, бейзболната си шапка със сребристо ламе и надпис „Искам секс“... и чифт гигантски пухкави пантофи, които, сложени един до друг, оформяха цял далматинец.