Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
А после приказките приключиха и двамата с Ласитър излязоха във вестибюла и се озоваха на стъпалата на имението. Падналият ангел се пресегна и улови ръката му.
- Приготви се за път.
Ай Ем се намръщи и го погледна.
- За какво говориш...
В следващия миг бе погълнат от слънчев лъч, който го вдигна във въздуха, там, където нямаше никакъв контрол, мисъл, или собствена воля...
...и се понесе към дома, който ненавиждаше, и съдбата, против която все още се съпротивляваше.
82
СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ БЯХА СТУДЕНИ И ТЕЖКИ.
Докато главният астролог я обвиваше в мрежа след мрежа от платина, инкрустирана с диаманти, сапфири, изумруди и рубини, на Катра й ставаше все по-трудно да диша. Макар че това навярно бе по-скоро защото бе започнала да осъзнава
истинските размери на онова, което се случваше, а не заради тежестта на церемониалните одежди.
Последната част от облеклото на кралицата беше тънък воал, който се спусна пред лицето й като лек бриз.
- Ето че е готово - заяви астрологът.
При обикновени обстоятелства, одеждите щяха да бъдат отнесени в стаята на кралицата, където щяха да бъдат почистени и подготвени да бъдат облечени с помощта на армия прислужници. Ала в сегашните обстоятелства нямаше нищо обикновено.
Дали кралицата вече бе мъртва? Каква ли смърт я очакваше?
Докато подобни въпроси отекваха до безкрай в главата й, Катра...
...си дойде! Той си дойде!
Шумът от гласове, повтарящи едно и също, долетя откъм коридора и изпълни тишината, натежала в стаята. Катра се намръщи и като си повдигна полите, пристъпи напред... само за да си спомни, че не може да задейства вратата.
Ще ми отвориш ли?
- Незабавно, Ваше Височество.
Главният астролог се втурна напред, долепи длан до стената и вратата послушно се плъзна настрани.
- Помазаният се завърна!
Отвън цареше пълен хаос - хора тичаха насам-натам и подскачаха от радост, канеха се да празнуват. За частица от секундата Катра остана на прага, поглъщайки всичко с очи... преди да си спомни за клането в кръглата стая зад себе си.
- Излез - изсъска тя на астролога.
Той се подчини и в същия миг, в който вратата се затвори автоматично, тълпите, тичащи напред-назад по коридора, я забелязаха.
Всички спряха. Хвърлиха се на пода. От редиците им се надигна поздравът, предвиден за кралски особи, и Катра си даде сметка, че я смятат за настоящата кралица.
И в същия миг я осени и друга мисъл.
- Пречистване... - Обърна се рязко, заповядвайки си да говори тихо. - О, всесилни звезди, те ще го подложат на пречистването. .. Бързо, трябва да открием върховния жрец!
Без да задава никакви въпроси, астрологът я последва, докато тя тичаше през двореца. За щастие, присъствието й бе съпроводено от вълна от поклони, така че вместо да се придвижват с усилие из препълнените коридори, пътят им се разчистваше от само себе си, когато всички, придворни, благородници, слуги, се хвърляха на пода в мига, в който я зърнеха.
Свещената стая на АнсЛай не беше далеч от церемониалната зала и когато стигнаха, Катра протегна ръка към стената, ала астрологът я изпревари и докосна правилното място с дланта си.
В мига, в който вратата се дръпна настрани, Катра видя едър гол мъж, опънат върху къс черен мрамор, с ръце, отпуснати до тялото и събрани крака.
Вдигнал длани към небесата, АнсЛай стоеше пред огнището и нашепваше заклинание.
- Спри! - нареди тя. - Заповядвам ти да спреш!
Върховният жрец се обърна рязко... и побърза да падне на колене.
- Ваше Височество, мислех, че все още сте в ритуалната стая.
Катра се втурна към мъжа, който лежеше със затворени очи.
- Кажи ми, че не си го подложил на пречистването...
- Току-що вкарах разтвора във вените му...
- О, не, не, не. Не!
- За какво говорите, Ваше Височество? - Върховният жрец се изправи. - Той е живял навън в продължение на десетилетия. Нечист е да се обвърже с дъщеря ви...
- Той не е Помазаният.
При тези думи мъжът, за когото говореха, бавно обърна глава към нея. И ето как, след всички тези години, Катра най-сетне срещна ТрезЛат.
- Толкова съжалявам - промълви тя, като се надвеси над него и улови ръката му. - Не стигнах навреме... толкова съжалявам...
* * *
Легнал върху масата, Трез усещаше парене в ръката си, там, където го бяха инжектирали с учудващо модерна човешка спринцовка. Като се имаше предвид колко древен бе ритуалът, би предположил, че ще предпочетат някаква стреличка или изработена на ръка древна метална спринцовка.
Ала не. Беше съвсем същата като онази, с която бяха инжектирали Селена.
Веднага бе усетил отровата във вените си и досущ като при ухапването на змия, тя незабавно се бе разляла по тялото му, усилвайки се, надвивайки го.