Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Около две хиляди сенки паднаха на колене върху копринени килимчета, свели почтително глави.
- Тя го разкри - каза С’Екс. - Тя разкри всичко, въпреки че това едва не й струва живота.
- Къде е предишната кралица?
- В краката на дъщеря си.
И тогава Ай Ем видя отсечената глава, която лежеше на пода, а тъмните й очи се взираха невиждащо в множеството.
- Аз вярвам в съдбата - заяви палачът. - Вярвам в звездите. Така е писано да стане.
Ай Ем се отърси. Това наистина беше прекалено. И изобщо не го засягаше. Трез, от друга страна.
- Брат ми...
- Насам.
* * *
Когато Ай Ем най-сетне се втурна в стаята, където беше Трез, дъхът му спря. Неговият брат, неговата плът и кръв, лежеше върху мраморна маса, едрото му тяло беше сгърчено от болка. Първата му мисъл бе колко му напомняше това на Селена, на начина, по който бе разкривено нейното тяло.
Ай Ем се втурна към него, без да обръща внимание на онези, които стояха наоколо. Сграбчи ръката на Трез и коленичи.
- Трез... Трез...?
Не можеше обаче да го достигне. Брат му не беше тук, макар и жив, той бе пренесен другаде, сякаш тялото му беше издало заповед за временно оттегляне.
- Не - чу се да казва. - Не и след всичко това... Трез, ти си свободен... можеш да останеш с мен, ние сме свободни...
Е, свободни в известен смисъл на думата, ако той самият бе Помазаният. Ала точно сега не можеше да се тревожи за това.
По дяволите.
- Не ме изоставяй, братко.
- ...противоотрова. Ще трябва да изчакаме.
Ай Ем вдигна очи и видя АнсЛай от другата страна на масата.
- Какво?
- Дадох му противоотрова веднага щом разбрах. - Върховният жрец погледна към Ай Ем. - Но може да се окаже твърде късно. Беше в отслабено състояние, когато се появи.
Ай Ем заприказва, изливайки порой от думи за... Господи, и сам не знаеше за какво. Това бе всичко, което можеше да направи. Докато брат му се превиваше и гърчеше от болка, която Ай Ем не можеше дори да си представи, той беше безсилен. Така безсилен.
- ...ви видят? - попита го АнсЛай след известно време.
- Какво? - Гласът на Ай Ем беше дрезгав. Очевидно не беше престанал да говори.
- Родителите ви. Чуха, че и двамата сте в Територията, че в действителност ти си Помазаният, и биха искали да...
Ай Ем оголи зъби и прикова свиреп поглед в разтревожените очи на върховния жрец.
- Можеш да им кажеш, че ако животът им е мил, никога, никога да не се доближават до мен или брат ми. Разбра ли? Кажи им, че единственото, което би могло да ме откъсне от Трез в този миг, е да ги убия на място.
Върховният жрец пребледня.
- Да. Разбира се.
Ай Ем отново се съсредоточи върху брат си. И отново започна да говори безспир. Също както Трез, докато Селена издъхваше.
След известно време смътно си даде сметка, че в стаята бе влязла някаква жена. Разбра коя е по ехото на собствената си кръв, ала с нищо не показа, че я е видял. Беше прекадено погълнат от това, да се опита да задържи Трез на тази планета, докато той, без съмнение, бе зает с това, да премине в Небитието.
84
ЖЕЛАНИЕТ0 НА ТРЕЗ СЕ ИЗПЪЛНИ.
Докато издъхваше от пречистването, той научи, че Небитието действително съществува. И да, хора от различни традиции и вери отиваха на едно и също място.
15 един момент болката стана повече, отколкото можеше да понесе, и тялото му се предаде. Внезапната безчувственост бе истински шок... но той я приветства. Също както и усещането, че полита.
Рееше се, той се рееше, докато не се озова в огромно бяло пространство, забулено в мъгла, в което се чувстваше едновременно безтегловен и прикован към земята. Много скоро пред него изникна врата и той инстинктивно разбра, че натисне ли веднъж бравата й, ще премине от другата страна и никога вече няма да се завърне на земята.
И тогава видя Селена.
Лицето и тялото й се появиха пред него не върху вратата, а във нея, сякаш дори и затворена, тя съдържаше триизмерно пространство.
Незабавно. Щастие.
Нейната реакция бе същата - лицето й грейна в усмивка, а когато погледите им се срещнаха, то бе като милувка, която Трез усети в цялото си тяло.
Беше здрава. Силна. Цяла.
- Кралице моя! - извика Трез, протягайки ръце към нея.
Ала тя вдигна длан и го спря.
- Трез, трябва да останеш.
Той се дръпна.
- Не. Трябва да бъда с теб... така е писано...
- Не. Ти имаш да свършиш още неща, още хора, с които да се срещнеш. Твоето пътуване все още не е приключило.
- Как ли пък не, по дяволите. - Да, именно това бе най-важният елемент във фантазията „Събрани в рая“, ругатните. - Ти си мъртва и аз искам да бъда с теб.