Сенките

Рейдж обаче бе този, който проговори:

- Ай Ем... имаме причина да вярваме, че брат ти се е предал.

Думите достигнаха до мозъка му в неразбираема, безсмислена бъркотия от съществителни, глаголи и кой знае какво още.

- Извинявай, какво каза?

Надигна се, за да седне, и бутилката, която беше прегърнал, се изтъркули и се удари в ботушите на Рейдж.

- Получихме съобщение от Територията, че кралицата се е отказала от намерението си да ни нападне, защото Трез се е върнал доброволно в с’хийб...

- Исусе Христе!

Ай Ем скочи на крака, хвърли се между тях и се втурна в стаята на брат си. Леглото беше разхвърляно, вратите на дрешника бяха отворени... а от Трез нямаше и следа.

Не... не, ние трябваше да се махнем от тук! - изкрещя той на никого и нищо. - Аз уреждам всичко! Ние ще заминем!

Обърна сс и видя, че Рейдж и Мери стоят на прага.

Гласът па Мери беше остър, сякаш знаеше, че иначе най-вероятно нямаше и да я чуе.

- Знаем, че искаш да тръгнеш след него, Ай Ем. Ала преди да...

Той се отправи към вратата, готов да ги изблъска от пътя си, ако се наложи, колкото и да оценяваше загрижеността им. Рейдж обаче го сграбчи за ръката и го издърпа назад.

Нека първо те въоръжим. А Ласитър ще дойде с теб. Той може да излиза през деня.

Ай Ем понечи да възрази, но после се отказа.

- Все още сме готови да те подкрепим, мой човек - мрачно заяви братът. - Не си сам във всичко това.

За миг Ай Ем не разбра какво му казват, а после си даде сметка - мамка му. Ако отидеше там и успееше да измъкне Трез, кралицата вероятно щеше да си отмъсти, като нападне Колдуел. И тогава тези хора щяха да се окажат обсадени.

- Защо го е направил? - простена Ай Ем. - Господи, защо го е направил?

Мери улови ръката му.

- Вероятно е научил за заплахата. Сигурно е чул да се говори за това в къщата.

Ай Ем затвори очи.

- Това трябва да спре. Цялата тази проклета история трябва да свърши.

Защото, ако действително бе решил да приеме съдбата, с която беше прокълнат, Трез щеше да се обвърже и да прави секс с единствената жена, която Ай Ем някога бе обичал.

Какво друго можеха да очакват двама души с късмет като техния!

- Ела - каза Рейдж. - Да ти намерим оръжие. Ласитър вече чака.

Случилото се след това му беше като в мъгла. Слязоха на втория етаж и някой окачи кобури и ножници на кръста и около раменете му. Пистолети. Ножове. Дълго черно кожено яке, което ги закри. А после се озоваха във фоайето, където падналият ангел ги чакаше, облечен по същия начин и без да си прави никакви шегички.

Миг преди двамата да тръгнат, Ривендж пристъпи напред и го прегърна.

- Налага се да остана тук. Ако сенките нападнат Колдуел, трябва да съм в състояние да наредя на хората си да го защитават през деня.

Мамка му. Нещастието на тях с Трез се бе прехвърлило върху толкова много други.

- Наистина съжалявам - каза Ай Ем и обходи с поглед братята и Рот. Останалата част от домакинството. - Не мога да повярвам, че се стигна дотук.

Рейдж поклати глава.

- Можеш да разчиташ на нас. Готови сме на всичко, за да защитим един от нас.