Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
желаех да извърша, ала бяха
в крак с туй, което можех. Лични цели
дотолкова съм имал, господарю,
доколкото били са те от полза
за вашата пресвята кралска личност
и за държавата. На щедростта,
с която незаслужилият аз
бях ръсен от ръката ви, не мога
със друго да отвърна освен само
със своята признателност, със свойта
цъфтяща вечно преданост към вас,
която е растяла и ще расне,
дорде смъртта, таз зима на живота,
смрази и нея с мен!
КРАЛЯТ
Чудесно слово!
Подобен отговор рисува сам
добрия поданик. Предаността
самичка се прославя така, както
измяната сама си отмъщава
с безчестие. И мисля, че понеже
били сте повече от всеки друг
обсипван от ръката ми със щедрост,
със обич — от сърцето ми, и с чест —
от кралската ми мощ, то вие също
със своите ръце, сърце и сили
би трябвало по силата на обич,
надхвърляща дължимото към краля,
да бъдете към мене по-привързан,
отколкото към всеки друг.
УУЛЗИ
Кралю,
повярвайте ми, винаги съм влагал
по-малко труд за свойто лично благо,
отколкото за вашето; че бил съм,
че съм и че ще бъда… ако ще
и цялата страна да измени
на своя дълг към вас, да го изхвърли
от своята душа; дори да бъдат
опасностите гъсти, както може
човек да си представи, и по-страшни
отколкото могъл би — и тогава
дългът ми като твърда канара
сред гневна буря ще възпре напора
на бесните талази и остане
непоклатимо ваш!
КРАЛЯТ
Прекрасна реч!
Помнете, лордове, това сърце,
преливащо от вярност, и пред вас
разкри го той!
Подава на Уулзи книжа.
Прегледайте това!
А после и това! И подир туй
вървете да закусите, ако
не ви се е отвърнала от тях
охотата за ядене!
Излиза, гледайки сурово кардинала, следван от Благородниците, които се усмихват и шепнат помежду си.
УУЛЗИ
Какво ли значи туй? Какво внезапно
така го е ядосало? С какво
заслужил съм гнева му? Тъй сърдито
изгледа ме на тръгване, че сякаш
с очите си ме стриваше на прах!
Така лъвът със грозна ярост гледа
ловеца, който го е наранил,
в мига, преди да скочи… Ще прегледам
тоз лист, във който, страх ме е, се крие
причината за всичко… Да, така е!
Загубен съм! Това е моят опис!
Да, списъкът на всичките богатства,
които съм натрупал с тайна цел
да си спечеля папската тиара
и заплатя на свойте хора в Рим!
О, глупава небрежност! Ах, нещастник!
Кой дявол ме накара сам да мушна
тоз лист-издайник в плика, който бях
предназначил за краля? Дали няма
лекарство, средство, нещо, със което
да го изтрия някак от ума му?
Вбесило го е, зная, но май виждам
и начин, който — стига да успея —
ще ме спаси, макар… Какво е туй?
„До негово светейшество“? О, Боже,
писмото ми до папата със всичко,
съдържащо се в него? Значи край!
Достигнал най-високата си точка
във светлия зенит на свойта власт,
стремително започвам да се спускам
към залеза. Подобно метеор
във мрака ще проблесна и изчезна
завинаги!
Влизат отново Норфък, Съфък, Съри и Лорд-камерхерът.
НОРФЪК
Лорд-кардинале, кралят ви нарежда
да предадете в нашите ръце
Големия печат и незабавно
да се преместите във Ашърхаус,
дома на лорда Уинчестър, където
ще чакате до нова разпоредба
на негово величество.
УУЛЗИ
Минутка!
Къде са пълномощните ви? С думи
такава важна заповед не може
да бъде предявена!
СЪФЪК
Кой ще дръзне