Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— В къщи е само мис Холи, сър.
— О, благодаря. Мога ли да отведа коня си в конюшнята? И бихте ли съобщили за… братовчед й, мистър Вал Дарти.
Когато той се върна, Холи беше в хола, смутена, с леко зачервени бузи. Отведе го да седнат на широкия диван под прозореца.
— Ужасно се тревожех — каза тихо Вал. — Какво има?
— Джоли знае за разходката ни.
— В къщи ли е?
— Не; но може всеки момент да се върне.
— В такъв случай!… — извика Вал, наведе се бързо напред и улови ръката й. Тя се опита да я измъкне, не успя, отказа се от намерението си и го погледна тъжно.
— Най-напред — продължи той — трябва да ти разправя нещо за моето семейство. Баща ми, виждаш ли, не е съвсем… искам да кажа, напусна майка ми и сега нашите искат да ги разведат; затова, разбираш ли, му предписаха да се върне. Ще прочетеш в утрешните вестници.
Очите й потъмняха от уплаха и любопитство; ръката й стисна неговата. Но Вал се бе втурнал в риска и продължи поривисто:
— Засега няма нищо особено, но вероятно ще има, докато делото приключи; бракоразводните дела, знаеш, са противна работа. Исках да ти кажа, защото… защото… би трябвало да знаеш… ако… — той започна да се запъва, забелязал смутения й поглед — ако… ако бъдеш добричка и ме обикнеш. Аз те обичам… толкова много, Холи, и искам да се сгодим.
Всичко бе казано така нескопосано, че той бе готов да си блъска с пестници главата; коленичи изведнъж, опитвайки се да се доближи до това кротко, смутено лице.
— Обичаш ме… нали? Ако не ме обичаш, аз…
Последва минута на напрегнато мълчание, така пълно, че му се стори, че чува свистенето на косачка из полето. Сякаш имаше какво да се коси! Холи се наведе леко напред; свободната й ръка погали косата му и Вал въздъхна:
— О, Холи!
Тя отвърна съвсем тихо:
— О, Вал!
Той бе мечтал за тоя миг, виждайки се винаги в ролята на повелител, на властен любим младеж; а сега беше примирен, смутен, разтреперан. Страхуваше се да се изправи, да не би да разсее вълшебния миг, да не би тя да се отметне и да отрече съгласието си… така тръпнеща в обятията му, със спуснати клепки, към които се стремяха устните му. Тя отвори овлажнелите си очи; Вал притисна устни в нейните. Но скочи изведнъж; чул бе стъпки и изненадано, глухо възклицание. Огледа се. Никой! Но дългите завеси към външния хол се люлееха.
— Господи! Кой ли беше?
Холи също скочи.
— Навярно Джоли — прошепна тя.
Вал стисна решително пестници.
— Добре! — каза той. — Не искам и да зная вече, щом сме сгодени.
Пристъпи към завесите и ги дръпна. До камината на хола, старателно обърнал гръб, стоеше Джоли. Вал пристъпи към него. Джоли се обърна рязко.
— Извинявам се, че неволно подслушах — каза той.
Вал не можа да устои на неволното си възхищение към него в тоя миг; лицето на Джоли беше ведро, гласът спокоен, той се държеше почти тържествено, сякаш действаше по силата на някакъв принцип.
— Всъщност — заяви рязко Вал — това никак не те засяга.
— О! — отвърна Джоли. — Ела с мене.
И тръгна през хола. Вал го последва. Пред вратата на кабинета усети, че някой го докосна по ръкава; гласът на Холи каза:
— И аз идвам.
— Не — отвърна Джоли.
— Да — настоя Холи.
Джоли отвори и тримата влязоха. В малката стая образуваха нещо като триъгълник, застанали в ъглите на извехтелия персийски килим — странно изправени, без да се поглеждат, неспособни да съзрат поне отчасти смешната страна на положението.
Мълчанието бе нарушено от Вал:
— Ние с Холи се сгодихме.
Джоли отстъпи назад и се облегна на парапета на прозореца.
— В нашия дом сме — каза той; — и не мога да те оскърбя. Но баща ми отсъства. Сестра ми е оставена на моите грижи. А ти ме изигра.