Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Великанът не остави дървесния демон да се освести, а се стовари отгоре му и го заудря с юмруци по главата, докато сам не се покри със сукървица. Демонът вече не мърдаше. Грамадата изрева в нощта и със своята жълта коса и брада заприлича досущ на лъв, застанал върху плячката си.
Към него тръгна друг демон, но пътя му препречи слабо момче с яркочервена коса и бяла кожа, облечено като кхафит с разноцветни дрехи, и извади някакъв инструмент. Чу се ужасно скрибуцане, алагаят запищя от болка и обхвана главата си. Шумът продължи и като че ли демонът побягна от ужас и попадна право под брадвата на друг чин, който пък само това чакаше.
– На Еверам брадата – прошепна Абан.
– Каква магия притежава този? – попита Ашан.
– Трябва да разберем – рече Джардир.
– Позволи ми да убия гиганта и да ти доведа момчето, Избавителю – примоли се Хасик, а очите му заблестяха зловещо, както винаги преди битка.
– Нищо няма да правиш – сряза го Джардир. – Тук сме, за да се учим, не да се бием.
Усети, че воините му не харесаха отговора, но това не го впечатли, защото други две фигури привлякоха вниманието му. Едната определено беше на жена, която не носеше оръжие, а малка кошница. Другата беше доста по-едра и облечена като мъж, но носеше лък като северните жени. По лицето ѝ имаше белези от демон.
И двете бяха наметнати с фини пелерини, извезани със стотици защити, и бродеха по бойното поле. Демоните не ги закачаха, а северняците спазваха уважителна дистанция.
– Алагаите не ги виждат, сякаш двете са сложили Наметалото на Каджи – отбеляза Ашан.
Демон разпори гърдите на един от северняците, той изкрещя и падна, изпускайки брадвата си. Жените с наметалата изтичаха до човека, като по-високата уцели демона с лъка си, а по-слабата коленичи до пострадалия. Свали качулката си и Джардир видя лицето ѝ.
Тя беше по-красива дори от Иневера, с млечнобяла кожа в рязък контраст с косата ѝ, черна като бронята на каменен демон.
Жената разкъса ризата на ранения и обгрижи раната му, докато стражарката ѝ я пазеше, като стреляше по всеки алагай, дръзнал да приближи.
– Да не би да е някаква северна дама’тинга? – зачуди се Джардир на глас.
– По-скоро е дивашката ѝ пародия – подигра се Ашан.
След миг красивата жена нареди нещо на стражарката си, която преметна лък през рамо и вдигна пострадалия. Пътя им препречиха няколко алагаи, но северната дама’тинга бръкна в кесията си и извади някакъв предмет. В ръката ѝ пламна огън, тя замахна и го метна. Експлозията очисти пътя им от алагаите, които изпопадаха на земята, без да помръднат повече.
– Може и да са диваци – каза Джардир, – но тези северняци съвсем не са немощни.
– Мъжете им трябва да са по-големи страхливци и от кхафитите, щом разчитат жени да ги спасяват – намеси се Шанджат. – Бих предпочел да умра на бойното поле.
– Не – рече Джардир, – ние сме страхливците, задето се крием в сенките, докато чините водят алагай’шарак.
– Те са ни врагове – отбеляза Ашан.
Джардир го погледна и поклати глава.
– Може би през деня, но в нощта всички хора са братя.
Той загърна лицето си, вдигна копие и с боен вик се впусна в битката.
Стъписаните му хора се поколебаха, ала и те изреваха и го последваха.
* * *
– Красианци! – извика Меръм, съпругата на касапина.
Роджър вдигна изненадан поглед и разбра, че е права. Десетки красиански воини в черни одежди се спускаха към сечището, размахвайки копия и надавайки бойни възгласи. Кръвта му се смрази, а лъкът се плъзна от цигулката му.
В този миг едва не го уби демон, но Гаред отряза замахващата ръка с мачетето си.
– Не изпускайте демоните от очи! – изгърмя Гаред така, че да го чуят всички дървари. – Няма да се опрем на красианците, ако оставим на демоните да им свършат цялата работа!
Съвсем скоро обаче стана ясно, че красианците нямат никакво намерение да нападат хралупарите. Водени от мъж с бял тюрбан и защитено копие, което сякаш цялото беше от излъскано сребро, те се нахвърлиха върху дървесните демони като глутница вълци на кокошарник и започнаха да ги избиват умело и ефективно.