Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Предводителят им нагазваше съвсем сам насред шайки демони, но смелостта му имаше покритие, защото ги умъртвяваше с лекотата на Защитения – копието му се размазваше пред погледа, а движенията му бяха нечовешки бързи.
Останалите воини сключиха щитове и започнаха да косят демоните като летен ечемик. Една от групите бе предвождана от мъж в чисто бели одежди, който се отличаваше на фона на воините в черно. Човекът с белите дрехи не носеше оръжия, но крачеше уверено през бойното поле. Срещу него се хвърли дървесен демон, обаче той стъпи встрани, спъна ядрона и го изблъска в копието на един от воините си.
Друг демон го нападна, но мъжът в бяло извъртя тялото си наляво, после надясно, без дори да помръдне крака, и с лекота избегна ноктите на демона. При третото замахване от страна на ядрона човекът хвана китката му и я изви, като по този начин обърна силата на нападението срещу демона и го преметна по гръб. В следващия миг друг воин прободе небрежно ядрона.
Роджър и останалите си бяха представяли, че разчистването ще продължи цяла нощ. Затова бяха подготвили резервни бойци, които да се намесят при нужда, и огромно количество от огнетиите на Лийша.
С помощта на красианците битката приключи за броени минути.
* * *
След като падна и последният демон, красианци и зеленоземци замръзнаха по местата си и впериха потресени погледи едни в други. Никой не пусна оръжието си, тъй като не бяха сигурни дали битката е приключила, но никой не смееше да направи първата крачка, преди да се произнесат водачите им.
– Чините ни гледат само с по едно око – каза Джардир на Ашан.
Ашан кимна.
– Другото им е насочено към гиганта и червенокосото кхафитче, което накара алагаите да избягат от ужас.
– Но и те не помръдват като всички останали – отбеляза Джардир.
– Значи не са истинските водачи – предположи Ашан. – Кай’ша-руми или там както ги наричат неверниците. Гигантът може дори да им е Шарум Ка.
– И все пак мъже, достойни за уважение – рече Джардир. – Ела.
Той отиде при двамата и пъхна копието в сбруята на рамото си, след което вдигна ръце, за да покаже, че не им мисли злото. Когато застана пред мъжете, той се поклони учтиво.
– Аз съм Ахман, син на Хошкамин от рода на Джардир, син на Каджи – каза той на идеален тесански и видя как очите им светнаха, щом разпознаха езика си. – Това е Дамаджи Ашан.
Той посочи Ашан, който повтори лекия поклон на водача си.
– За мен е чест – поздрави Ашан.
Двамата зеленоземци се спогледаха странно. Накрая червенокосото момче сви рамене и гигантът се отпусна. Джардир с изненада установи, че момчето ръководи.
– Роджър, син на Джесъм от странноприемниците на Речен мост – отвърна червенокосото момче и отметна назад шарената си пелерина. Единия си крак изнесе напред, а другия назад и се снижи за някакъв зеленоземски поклон.
– Гаред Кътър – каза гигантът. – Ъъ... син на Стийв.
Той постъпи още по-неумело, като пристъпи напред и подаде ръката си толкова бързо, че Джардир едва не го хвана за китката и не му счупи ръката. Чак в последния момент разбра, че грамадата иска просто да си стиснат ръцете. Великанът стисна силно, очевидно за да покаже мъжество по своя примитивен начин, и Джардир отвърна на натиска, докато и двамата не усетиха кокалите им да се търкат един в друг. Гигантът му кимна още веднъж в знак на уважение, щом си пуснаха ръцете.
– Шар’Дама Ка, идват още чини – каза Ашан на красиански. – Един от еретическите им свещеници и дивашката лечителка.
– Нямам никакво желание да предизвиквам тези хора, Ашан – предупреди го Джардир. – Независимо дали са еретици, или не, ние ще им покажем уважение, достойно за дама и дама’тинга.
– Да измия ли също така краката на кхафитите им, а? – попита Ашан с отвращение.
– Ако ти наредя – отвърна Джардир и се поклони дълбоко на новодошлите.
Червенокосото момче се намеси, за да улесни запознанствата. Джардир размени поклони със свещеника и на мига забрави името му, след което се обърна към жената.
– Госпожица Лийша Пейпър – представи я Роджър. – Билкарка от Хралупата на Избавителя.
Лийша разпери поли и направи нисък реверанс, а на Джардир му се стори невъзможно да откъсне очи от деколтето ѝ, докато тя не се изправи. Жената го погледна смело право в очите и той с изумление откри, че нейните са сини като небето.