Пустинното копие

– Това е добре – рече Лийша. – Можем веднага да започнем да редим камъни, за да очертаем защитата.

– Мястото гъмжи от дървеняци – отбеляза Гаред. – Стотици. Като чуха звуците от сечта, пристигнаха като мухи на тор. Тря’а събера града и да ги избием, преди да почнем да строим.

Лийша погледна внимателно Гаред. Грамадният дървар все предлагаше да се бият, както показваха нащърбените и изкривени метални ръкавици на колана му. Но Лийша никога не бе наясно дали го прави заради любовта си към клането и магическия ток, или за доброто на града.

– Той е прав – добави Роджър, след като Лийша не каза нищо. – Когато защитата се активира, демоните ще бъдат изтласкани по периферията, ще станат още по-нагъсто и ще са готови да убият всеки, който стъпи дори за миг отвън. Просто трябва да ги унищожим на открито, вместо после да ги гоним между дърветата.

– Т’ва би напра’ил и Защитения – вметна Гаред.

– Защитения сам би избил половината даже – каза Лийша, – но той не е тук.

Гаред кимна.

– Затова ни е помощта ти. Ше ни тря’ат гърмящи пръчки и течен демоногън. В огромни количества.

– Разбирам – каза Лийша.

– Знам, че си заета – продължи Гаред. – Имаме си кой да ни го забърка, ама ни трябва рецептата.

– Искаш да ти дам тайната на огъня? – изсмя се гръмогласно Лийша. – По-скоро бих я отнесла в гроба!

– К’ва е разликата меж’у т’ва и защитената ми брадва? – попита Гаред. – Едното можеш да го повериш на хората, ама другото не, така ли?

– Разликата е, че твоята защитена брадва не експлодира и не нанася тотална разруха в радиус от петнайсет метра, ако я изпуснеш или оставиш на слънцето – обясни Лийша. – Моите чирач-ки ще извадят късмет, ако някой ден предам на тях тайната на огъня.

– Значи да построим бежанския град върху земя, бъкана с демони, така ли? – попита Гаред.

– Това е продължение на Хралупата, не е бежански град – поправи го Лийша, – и разбира се, че няма. Измислете план и ако е разумен, ще направя каквото трябва. Но – добави тя – аз ще бъда наблизо, за да съм сигурна, че никой тъпоглавец няма да подпали себе си и проклетата гора.

Гаред поклати глава.

– Не е безопасно. Ти тря’а си в лечебницата, в случай че някой пострада.

Лийша скръсти ръце.

– Тогава ще се биете без огнетиите.

Уонда също скръсти ръце.

– Гаред Кътър, докато съм наоколо, няма да позволя и демонски нокът да докосне госпожица Лийша, но и аз нямам никакво намерение да чакам в лечебницата.

– Ще очистим полето до седмица – каза Лийша. – Имаме достатъчно време, за да приготвим терена и да забъркаме химикалите. Кажи и на Бен. Защо пък да не оставим демоните да заредят малко стъкло, преди да им покажем слънцето.

И Гаред, и Роджър не изглеждаха очаровани от идеята, но Лийша знаеше, че не им остава друг избор, освен да кимнат и да се съгласят. Дори да не беше толкова умела, колкото херцогиня Арейн, която щеше да ги накара да мислят, че сами са ѝ предложили да присъства на мястото на събитията, Лийша не се представи никак зле. Зачуди се дали и Бруна не е управлявала Хралупата по същия начин – от малката си колибка, без никой никога да разбере.