Лунните градини

Пет дракона възвиваха към хълма в съвършена редица, свели глави към него.

— Есидейин елейнт — прошепна той на джагътския си език. Четирите бяха черни, прошарени със сребро по крилете и летяха по два от двете страни на петия дракон — червен и два пъти по-голям от другите. — Силана червенокрилата — промълви Раест и присви очи. — Древна и пълнокръвна Тиам, ти водиш соултейкън, чиято кръв е чужда на тоя свят. Усещам ви всички! — Вдигна юмруци към небето. — По-студени от леда, роден под ръцете на Джагът, тъмни като черна тъма — усещам ви!

Пусна ръце.

— Не ме дразнете, елейнт. Не мога да ви поробя, но ще ви унищожа. Знайте го. На земята ще ви смъкна един по един всинца ви и с ей тия ръце ще изтръгна сърцата ви от гърдите. — Присви очи към четирите черни дракона. — Соултейкън. Ще ме предизвикате по чужда повеля. Ще се сразите с мен без своя причина. Ех, аз да властвах над вас, нямаше тъй безгрижно да жертвам живота ви. Щях да ви щадя, соултейкън. Щях да ви дам кауза, в която си струва да вярвате, да ви покажа щях отплатата на властта. — Намръщи се, щом присмехът им прониза ума му. — Тъй да бъде.

Драконите прелетяха ниско и безмълвно над него, отново възвиха и изчезнаха зад хълмовете на юг. Раест разпери широко ръце и отприщи своя Лабиринт. Силата нахлу в него и плътта му се пръсна. Кожата по мишците му се смъкна като пепел. Усети и чу как запращяха околните хълмове, как запука камък и затрещяха скали. Хоризонтът от всички страни се замъгли, пелена от прах се издигна към небесата. Той се обърна на юг.

— Това е силата ми! Елате!

Минутите се проточиха. Той изгледа намръщено хълмовете пред себе си, извика и вихрено се обърна надясно, тъкмо в мига, в който Силана и четирите черни дракона, само на десетина стъпки над земята, се плъзнаха над билото на хълма, по който се изкачваше.

Блъсна го вихърът на силата. Раест изкрещя и присвитите му очи се приковаха в бездушния, празен и гибелен поглед на Силана — очи, големи колкото главата му — и тя връхлетя отгоре му с мълниеносността на нападаща усойница. Червените челюсти зейнаха и Раест зяпна в гърлото на чудовището.

Изкрещя отново и удари с цялата си мощ.

Въздухът се взриви от сблъсъка на Лабиринтите. Пръснати камъни се разлетяха във всички посоки. Старвалд Демелайн и Куралд Галайн се сразиха с Омтоуз Феллак в зловещ ураган от воля. Трева, земя и камък изтляха на пепел, а насред целия този въртоп стоеше Раест и силата му изригваше с рев. Градушка от драконова магия биеше в тялото му и пронизваше плътта му.

Джагътският тиран размахваше силата си като коса. Кръв бликаше и плискаше земята, драконите крещяха.

Вълна от многоцветен огън удари Раест отдясно, здрава като юмрук. Той нададе вой, изхвърча високо във въздуха и рухна с грохот сред грамада пепел. Огънят на Силана го обля и овъгли останалото от плътта му. Тиранът се надигна с мъка и тялото му потръпна неудържимо, щом магическата сила потече от дясната му ръка.