Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
Лорн усети нечие присъствие зад гърба си. Обърна се бавно и видя застаналия зад нея брадат мъж. Спокойните му сиви очи задържаха погледа й.
— Аз съм Уискиджак — каза тихо брадатият. — Добро утро, адюнкта, и добре сте дошла в Даруджистан. — Дръпна един стол и седна до Хедж. — Искате доклад, нали? Продължаваме опитите да се свържем с Гилдията на убийците. Минирането е приключило, чакаме заповед. Досега сме загубили един член на взвода. С други думи — извадихме адски късмет дотук. В града има Тайст Андий, търсят ни да ни избият.
— Кого сте изгубили, сержант? — попита Лорн.
— Новобранката. Сори се казваше.
— Умряла?
— Липсва вече от няколко дни.
Лорн стисна зъби, за да не изругае.
— Значи не сте сигурен дали е умряла?
— Не. Това проблем ли е, адюнкта? Тя беше новачка. Дори стражата да я е спипала, почти нищо не би могла да им издаде. Освен това не сме чули нищо такова. По-вероятно е да са я очистили в някоя задна улица — вряхме се в какви ли не миши дупки, за да намерим местните убийци. — Той сви рамене. — Риск като всеки друг, нищо повече.
— Сори беше шпионин — обясни Лорн. — При това много добър, сержант. Можете да сте сигурен, че не я е убил уличен разбойник. Не. Тя не е умряла. Крие се, защото знае, че ще дойда да я потърся. От три години съм по следите й. Искам я.
— Ако бяхте намекнали за всичко това — изсумтя Уискиджак, — можехме да го уредим, адюнкта. Но вие сте го затаили за себе си, сега се оправяйте сама. — Изгледа я твърдо. — Все едно дали ще се свържем с Гилдията, или не, ще взривим мините преди да съмне и се махаме оттук.
Лорн се стегна.
— Аз съм адюнкта на императрицата, сержант. От този момент мисията ви е под мое ръководство. Всички тези глупости с независимите ви действия приключиха, ясно? — За миг й се стори, че зърна триумф в очите на мъжа. Но след секунда се увери, че не е нищо повече от очаквания гняв.
— Ясно, адюнкта — отвърна отсечено Уискиджак. — Какви са заповедите ви?
— Казвам ви го най-сериозно, сержант — предупреди тя. — И изобщо не ме интересува колко ви ядосва това. А сега предлагам да се оттеглим някъде, където ще сме по-насаме. — Стана. — Хората ви могат да останат тук.
Уискиджак също стана.
— Разбира се, адюнкта. Наели сме задната стая. Заповядайте.
Лорн опипа горното одеяло на леглото.
— Тук има кръв, сержант. — Обърна се и го изгледа.
— Един от хората ми се сбил с убиец-маг на Тайст Андий — отвърна той. — Ще се оправи.
— Версията е доста неправдоподобна, сержант. Всички Тайст Андий са с Каладън Бруд на север. — Очите й се ококориха невярващо. — Не искате да кажете, че Господарят на Лунния къс лично е напуснал крепостта си, нали? За какво? Да избива малазански шпиони? Хайде де!
Уискиджак се навъси.
— Ефрейтор Калам и взводният ми маг се сблъскаха по покривите с поне половин дузина Тайст Андий. Това, че хората ми оцеляха, прави твърде неправдоподобно присъствието на Лунния господар наоколо, нали, адюнкта? Но нека съберем фактите. Луната застава на място малко по на юг от града. Господарят й сключва съюз с владетелите на Даруджистан и първата им задача е да очистят местната Гилдия на убийците. Защо? За да не могат хора като нас да се свържат с тях и да им предложат сделка. И дотук всичко върви според замисъла им.
Лорн помисли известно време и каза:
— Добре, щом не можете да се свържете с Гилдията, защо не извършите убийствата сами? Вашият ефрейтор Калам се броеше за един от най-добрите в Нокътя, преди да бъде… освободен. Защо не се е заел с градските управители?
Мъжът скръсти ръце на гърдите си и се облегна до вратата.
— Обмислихме и това, адюнкта. И сме на една крачка пред вас. В момента един от хората ми преговаря да ни наемат като частна охрана за едно празненство на благородници тази вечер. Очаква се да присъстват всички по-важни особи — членове на Съвета, Върховни магове, магистрати. Сапьорите ми разполагат с достатъчно останали муниции, които да направят това празненство незабравимо за дълго време.
Лорн се постара да преодолее нарастващото чувство на безсилие. Колкото и да се канеше да поеме нещата под свой контрол, Уискиджак до този момент като че ли се справяше чудесно, предвид обстоятелствата. Подозираше, че самата тя едва ли щеше да се справи по-добре, макар все още да се съмняваше в тази история за Тайст Андий.
— От къде на къде — попита накрая тя — едно имение ще наема за охрана банда чужденци?
— О, ще има и градски войници. Но никой от тях не е баргаст. — Уискиджак се усмихна цинично. — Гъделичка, адюнкта. На благородниците лигите им текат. Вижте, един едър татуиран варварин им се мръщи от високо. Възбуждащо, нали? — Той сви рамене. — Рисковано е, но рискът си струва да се поеме. Освен ако, разбира се, нямате по-добра идея, адюнкта.