Смъртта на една марионетка [bg]

— Ммм! В много отношения те са полезни същества.

Еслин, вече с измити зъби и по пижама (долнището му стигаше до средата на прасеца, а горнището бе ушито като кимоно за джудо), седеше на леглото и правеше упражнения за лицевите си мускули. С отпусната назад глава, отваряше уста, после я затваряше, като се опитваше да докосне с долната устна върха на носа си. Имаше профил на двайсет и пет годишен мъж — не беше никак лошо за неговите четирийсет и пет години. Изду бузите си и бавно ги отпусна. (За линиите от основата на носа до устата.) Загледа се в красивата си съпруга, която привършваше със свалянето на грима.

Еслин винаги се влюбваше (очакваше се от него) леко в най-привлекателната от актрисите, с която си партнираше в поредната пиеса, и в „Гарваново гнездо“ буквално бе завлечен в стаята за реквизита от младата лудетина, понастоящем госпожа Кармайкъл. Тогава тя играеше Попи Дики. Когато стана ясно, че е бременна, той, за съжаление, не беше женен и се почувства задължен да предложи брак на Кити. Направи го доста неохотно. Беше се надявал за известно време да се отдаде на разгулен живот и чак след това да си намери някоя, която да се грижи за него на стари години. Но тя се оказа послушно малко сладурче, а и той не можеше да отрече, че позакъснялото бащинство повдигна реномето му на мъж и в службата вече го гледаха по друг начин. И, разбира се, беше най-големият шамар за Роза.