Пеперуда в леда [bg]

— Това значи да си търся белята — провиквам се след нея.

— Ами потърси я! И помни — после ще искам всички подробности.

Чувам входната врата да се затваря след нея. Взирам се една дълга минута в огледалото, обмислям възможностите си. Накрая се връщам в гардеробната за обувки. Избирам чифт черни меки пантофки. Връзвам косата си на кок и решавам да не слагам бижута, нито грим, за да не изглежда, че се опитвам да го впечатля. Гарет и без това е прекалено самодоволен. Няма никаква нужда от насърчение.

— По дяволите!

Излизам от спалнята, преди да съм имала време да размисля. Грабвам ключовете, телефона и чантата, която съм приготвила по-рано, и излизам от входната врата.

Заключвам резето зад себе си и вкарвам кода за алармата в приложението на телефона, докато вървя към къщата на Гарет.

Осъзнавам, че вървя бързо, и забавям крачка. Въпреки това стигам до верандата прекалено скоро. Въздържам се да хвърля поглед през големия еркерен прозорец до входната врата, за да не ме спипа, че го правя.

Потропвам с крак, след като натискам звънеца, нервите ми са опънати. Когато вратата се отваря, изпъвам рамене и опитвам да се усмихна, но усещам как усмивката ми замръзва заедно с мозъка ми, когато виждам Гарет.

Косата му е още мокра от душа. Облечен е в черно от глава до пети: свободна блуза без яка и тесни панталони.

Цветът му отива, върви с тъмната му коса и подчертава златистозелените му очи. Съсипващо красив е. Магнетизмът му ме удря право в гърдите. Въздухът между нас пращи от електричество.

Чак когато погледът ми се връща към красивото му лице, осъзнавам, че нито е помръднал, нито е казал и дума.

— Здрасти — поздравявам го.

— Здрасти и на теб — казва той дрезгаво, обляга се небрежно на рамката на вратата и оглежда тялото ми от глава до пети.

Неудобно е да се чувстваш толкова открит, толкова изложен на показ. Досега успявах да преценя какво да покажа и какво да пазя за себе си. Гарет безвъзвратно промени това. Ще го запомня такъв, както в моята къща, така на улицата, където живея.

— Аз съм най-щастливият глупав кучи син на земята.

Примигвам изненадано.

— Моля?

— Главозамайваща си, докторке. — Ухилва ми се с бавна, широка усмивка. — В момента се чувствам дяволски доволен от себе си.

— Разбира се — казвам саркастично.

Гарет се разсмива и изправя рамене.

— И съм пълен задник, че още те държа на верандата. Заповядай.

Минавам покрай него и оставям чантата си на масичката в антрето. Когато се обръщам, той ме хваща здраво през кръста и ме придърпва към себе си, като навежда лице към моето. Начинът, по който иска целувката си, е като танц, води ме леко, а аз го следвам, сякаш самата аз, по своя воля, съм се завъртяла, за да ме прегърне.

Може би е точно така.

Въздъхвам леко в мига, в който устните ни се срещат, очите ми се притварят и аз разтварям уста за него, докато ръцете му притискат основата на гърба ми и главата ми се отпуска назад. С неуловимо движение той синхронизира позите ни, устните му са меки и убедителни, езикът — кадифен камшик. Наслаждава ми се с дълги бавни близвания и всичко в мен изтръпва в очакване. Ръцете му се плъзват от раменете надолу по гърба ми, галят ме.