Гласът на цигулката [bg]

— Кога се връщате във Вигата?

— Следващия четвъртък.

— Отбийте се при мен. Благодаря ви.

Монталбано се отнесе нанякъде, в смисъл че тялото му остана седнало, но главата му беше другаде.

— Какво да правя, да се върна след малко ли? — попита го примирен Фацио.

— Не, не. Говори.

— И така, докъде бях стигнал? Ах, да. Строителен инженер, но не строи със своя фирма. Живее във Вигата, улица „Лапорта“ №8, женен за Тереза Кардило Дали, домакиня, но заможна. Собственик на голям земеделски терен в Рафадали, провинция на Монтелуза, с прилежащата към него изполичарска къща, която той е направил обитаема. Има два автомобила, мерцедес и фиат темпра. Има две деца, момче и момиче. Момичето се казва Мануела, трийсетгодишна, омъжена е в Холандия за търговец. Имат две деца — Джулиано, на две годинки, и Доменико, на една. Живеят…

— Сега ще ти размажа физиономията — каза Монталбано.

— Защо? Какво съм направил? — попита с престорена наивност Фацио. — Не ми ли казахте, че искате да знаете всичко за всеки?

Телефонът звънна. Фацио се ограничи само в издаването на стон и вдигане на очите си към тавана.

— Комисарю? Емануеле Ликалци съм. Обаждам се от Рим. Самолетът от Болоня тръгна с два часа закъснение и изпуснах връзката Рим — Палермо. Ще пристигна към три часа следобед.

— Не се безпокойте. Ще ви изчакам.

Погледна Фацио, а той — него.

— Има ли още много от тази досада?

— Почти свърших. А синът му се казва Маурицио.