Гласът на цигулката [bg]

— А другата случка?

— Бях отишла във виличката, за да помогна на Микела. В края на деня тя отиде да си вземе душ и след това слезе в хола гола. Беше много горещо. Харесваше й да се разхожда из вкъщи без нищо върху себе си. Седна на фотьойла и започнахме да си говорим. В един момент чух нещо като стенание, което идваше отвън. Обърнах се, за да погледна. Беше Маурицио, с почти залепено за стъклото лице. Преди да успея да продумам, отстъпи няколко крачки и се преви на две. Чак тогава разбрах, че мастурбираше. — Направи пауза, погледна морето и въздъхна: — Горкото момче!

За миг Монталбано се развълнува. Широкият таз на Венера. Тази изключителна способност, изцяло женска, да вниква задълбочено в нещата, да прониква в чувствата, да успява едновременно да бъде майка и любовница, дъщеря и невеста. Сложи ръката си върху тази на Анна, а тя не я отдръпна.

— Знаете ли, че е изчезнал?

— Да, знам го. Същата вечер, когато и Микела. Но…

— Но?

— Комисарю, може ли да съм искрена с вас?

— Защо, досега каква бяхте? И ми направете една услуга, наричайте ме Салво.

— Ако вие ме наричате Анна.

— Съгласен съм.

— Грешите, ако мислите, че Маурицио е могъл да убие Микела.

— Посочете ми приемливо съображение.

— Не се отнася за съображение. Вижте, хората не говорят с удоволствие с вас, полицаите. Но ако вие, Салво, поръчате да се направи, както се казва, проучване на общественото мнение, цяла Вигата ще ви каже, че не смята Маурицио за убиец.

— Анна, има още една новина, която все още не съм ви казал.

Тя затвори очи. Беше доловила, че това, което комисарят е на път да й съобщи, е трудно за изричане и за чуване.

— Готова съм.

— Доктор Паскуано, съдебният лекар, е стигнал до няколко извода, които сега ще ви споделя. — Каза й ги, без да я погледне в лицето, с очи, втренчени в морето, но без да й спести подробностите.

Анна го изслуша с ръце върху лицето си и подпрени на масичката лакти. Когато комисарят свърши, се изправи силно пребледняла.

— Отивам до банята.

— Ще ви придружа.

— Сама ще я намеря.

След малко Монталбано я чу, че повръща. Погледна часовника си, оставаше още час преди пристигането на Емануеле Ликалци. А пък и господин ортопедът от Болоня би могъл спокойно да го изчака.

Тя се върна с решително изражение и седна до Монталбано.

— Салво, какво означава за този доктор думата „съгласна“?

— Същото, което е и за мен, и за теб — да е благосклонна.

— Но в определени случаи може да изглеждаме съгласни само защото нямаме възможност да окажем съпротива.