Гласът на цигулката [bg]

— Какво означава?

— Означава това, което току-що ви казах.

— От доста време ли се познавате?

— Не.

Монталбано я погледна, изправи се и се приближи към прозореца. Анна почти яростно запали четвърта цигара.

— Не ми харесва тонът, който придоби последната част от нашия разговор — каза комисарят, застанал с гръб към нея.

— Нито пък на мен.

— Хайде да се сдобрим?

— Добре, нека да се сдобрим.

Монталбано се обърна и й се усмихна. Анна му отвърна със същото. Но в един момент вдигна пръста си като ученичка, защото искаше да му зададе въпрос:

— Може ли да ми кажете, ако не е тайна, как е била убита?

— По телевизията не съобщиха ли?

— Не, нито по „Свободна мрежа“, нито по „Телевигата“. Казаха за откриването на трупа и толкова.

— Не би трябвало да ви го казвам. Но заради вас ще направя изключение. Удушили са я.

— С възглавница ли?

— Не, притискайки лицето й към матрака.

Анна започна да се поклаща също като върховете на дърветата под напора на вятъра. Комисарят излезе и след малко се върна с бутилка вода и чаша. Анна пи, сякаш току-що се беше върнала от пустинята.

— Боже мой, какво е отишла да прави във виличката? — каза го почти на себе си.

— Вие били ли сте някога във вилата?

— Разбира се. Почти всеки ден с Микела.

— Госпожата преспивала ли е понякога там?

— Доколкото аз знам, не.

— Но в банята имаше хавлия, пешкири, кремове.

— Знам. Микела я беше обзавела нарочно с всичко. Когато отиваше във вилата, за да я подрежда, неизбежно се изцапваше с прах, с цимент. Така, преди да си тръгне, си вземаше душ.

Монталбано се убеди, че е дошъл моментът да й нанесе удар под пояса, но с неохота, защото нямаше желание да я наранява дълбоко.

— Беше напълно гола.

Анна изглеждаше, все едно през нея е преминало високо напрежение, широко ококори очи, опита се да каже нещо, но не успя. Монталбано й напълни чашата.

— Била ли е… била ли е изнасилена?

— Не знам. Все още съдебният лекар не ми се е обадил.

— Ама защо, вместо да отиде в хотела, е отишла в тази проклета виличка? — запита се отново отчаяно Анна.

— Който я е убил, е отмъкнал със себе си дрехите, гащичките и обувките й.

Анна го погледна невярващо, сякаш комисарят й беше разказал някаква голяма небивалица.

— И какъв е бил смисълът?

Монталбано не й отговори, а продължи:

— Отнесъл е също и торбата с всичко, което е имало в нея.

— Това е по-разбираемо, защото Микела носеше в торбата всичките си бижута, които бяха много и с висока стойност. Ако този, който я е удушил, е бил крадец, изненадан да…

— Почакайте. Господин Васало ми съобщи, че като е видял, че госпожата не идва на вечерята, се е разтревожил и ви се е обадил.