Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 180
Перейти на страницу:

— Да… госпожица… Кой е?

— Разследващ полицай Петков, Областна дирекция на МВР — представи се гласът.

— Кой? — недоумяваше Боряна. — Какъв полицай?

Усещаше как сънят се оттегля някъде назад.

Петър я гледаше, полуизправен на лакът, от съседното легло. Обърканите му мисли се опитваха да подредят думите. Не разбираше кой беше уведомил полицията. Навярно някой съсед, може би леля Петранка е видяла някого снощи и се е обадила, а полицията едва сега реагира. Но защо звъняха на Боряна?

— Да, познавам го — чу я да казва. — Не съм го виждала скоро, защо? Не… Кажете ми защо?

Петър долови тревога в гласа ѝ, която преминаваше в паника. Стана и се приближи до нея.

— Не… на ресторант, с приятел — очите ѝ се обърнаха към него и се разшириха. — В дирекцията? Но аз… не мога… не съм в Бургас.

Петър прекара пръсти през разрошената си коса, докато слушаше напрегнато думите, които приглушено долитаха през телефона на Боряна. В тишината на стаята те се долавяха ясно.

— Налага се, трябва да поговорим за професор Николов. — Петков настояваше, без да показва никаква емоция. Гласът му беше тих, но твърд.

— Но моля ви, кажете ми защо? Какво се е случило?

Петков не отговори веднага. Вместо това попита.

— Сама ли бяхте на ресторант снощи?

— Не, с приятел, казах ви. Съученик.

— През цялата вечер?

— Да, но какво ви влиза това в работата? Кажете ми какво става! — повиши глас Боряна.

— Напротив, госпожице Казакова, точно това ми е работата — въздъхна Петков. — Доведете и него, вашия приятел.

— Никъде не отивам, докато не ми кажете защо. Нали не мислите, че ще се помъкна до Бургас, за да си бъбря с вас, без да знам причината?

— Госпожице Казакова — каза гласът, — опасявам се, че е във ваш интерес да дойдете в управлението колкото се може по-бързо. В противен случай ще пусна името ви за държавно издирване.

Очите на Боряна се разшириха. Дишането ѝ се учести.

— Моля ви, кажете ми какво става!

— Тази нощ професор Николов е бил убит в хотелската си стая — с равен тон отговори Петков. — Убит по особено мъчителен начин.

Ужасът не просто парализира Боряна, той превзе тялото ѝ, отне способността ѝ да се контролира. Тя се отпусна на леглото и се разтрепери.

— Защо… защо е убит? Как… — търсеше думите си тя.

— Не мога да ви кажа това.

— Да, но… кой, кой го е направил!

— Това се опитвам да разбера, госпожице Казакова.

— А защо ме викате, какво общо има това с мен?!

Тя слушаше напрегнато лекия фонов шум на телефонната линия, докато накрая Петков изсумтя.

— Защото на последната страница на бележника му пише „Среща с Боряна в десет“, а вие сте провели разговор с него в седем и половина.

— Но това… ние говорихме оттук. Имахме разговор по работа — Боряна добиваше увереност, разбираше, че има някаква грешка. — Срещата ни беше за днес сутринта. Това трябва да обясни нещата.

— А как ще обясните наличието на фланелка с надпис: А френд оф майн уент ту Лондон енд ди онли тинг хи брот бак ис дис лауси…

— Лаузи…

— … ти ширт — довърши Петков. На пода в стаята, където професор Николов е бил убит? О, да не пропусна и малката безопасна игла на нея, с която е закачена членска карта за Националната библиотека на името на Боряна Казакова.

* * *

Не говореха много, докато пътуваха към Бургас. Потънала в мислите си, Боряна се усмихваше разсеяно на опитите на Петър да я заприказва. Явно съзнанието ѝ се луташе, търсейки отговори на същите въпроси, с които се бореше той. Разбираше, че досега са подценявали мащаба на събитията, което в крайна сметка доведе до смъртта на професора. Неочаквано наистина, но необратимо и ужасно. За Петър нямаше съмнение, че това са същите хора, които бяха взели плочата с барелефа на Херос. Боряна провери сака с дрехите си, но само потвърди липсата на фланелката с английския надпис.

Пътят се виеше в широка дъга, следвайки извивката на Созополския залив, в центъра на който, сякаш специално поставен, изпъкваше силуетът на остров Свети Иван. Равните полета отляво на пътя, заети от обширни лозови масиви, постепенно се издигаха и преминаваха в стръмните склонове на Бакърлъка — най-високата част на един от трите рида на Странджа планина.

— Ето го — кимна натам Петър — върха на земята.

Боряна хвърли разсеян поглед.

— Това ли?

— Да, това трябва да е. Бакърлъка, най-високият връх в близост до острова.

Не беше просто по-висок от останалите. Забулен в сутрешната мараня, той наистина приличаше на края на земята, забит в небето. Със своите 376 метра значително превишаваше околните възвишения. Източният склон, този към морето, се спускаше стръмно надолу непосредствено под най-високата точка на върха, карайки го да изглежда непристъпен и враждебен. Петър можеше ясно да си представи как е изглеждал в очите на древните обитатели на тези земи.

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)