Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 180
Перейти на страницу:

— Е, по нашето крайбрежие няма кой знае колко острови…

— Каза Петър и се усмихна.

— Точно така! Островът се споменава само за да уточни коя е планината.

— Освен това е свещен. Защо е свещен?

— Имал е определена функция.

— Или са имали светилище на него — добави Петър.

Лицето на Боряна бавно се озари с тържествуваща усмивка.

— Остров Свети Иван.

* * *

Белият ленен костюм вече бе измачкан, но точно това е предимството на лена — дори измачкан, той притежава очарователното качество да изглежда небрежно красив.

— На път сме да вземем всичко, което е било на мястото. Засега липсва само една от плочите — тази от дъното на камерата, където е бил поставен.

— Надявам се, че твоите хора няма да объркат нещата?

— Не, разбира се, можете да ми имате доверие.

— Искам до сутринта да знам какво означава този надпис — каза човекът с костюма, без да вдига очи, докато въртеше чашата си в лявата ръка. Кубчетата лед леко почукваха по чистия кристал.

Ръцете на Славея се потяха въпреки нощния хлад.

— Професорът… е, той не е истински професор. Старши научен сътрудник е, но върши работа. Каза, че ще отнеме време — въртеше телефона между пръстите си, оставяйки мазни петна по гладкия екран. Знаеше, че няма да е лесно, и се опасяваше да съобщи на събеседника си, че преводът навярно ще отнеме седмици. — Вижте, може би не е необходимо да бързаме толкова, те не са заплаха, няма как да го разчетат. Дори не съм сигурен, че въобще са му обърнали внимание.

— Оставете на мен да преценя това. Как ги намерихте?

— По телефоните — първо Петър Георгиев, а после от неговите разговори и тази, Боряна Казакова. Не беше трудно — оживи се Славея, — фирмата, където е наел колата, има всичките му данни. Проверихме го тоя Петър. Нещастник някакъв, не подозира какво има. После триангулираха сигналите на мобилните телефони и разбраха къде са. И оная проверихме, нищо особено няма около нея.

— Но Боряна Казакова е археолог?

— Да… но… Тя няма как да знае, нали?

— Поне засега не. Но не искам никакви рискове.

— Няма риск — освен с Петър и някакъв Николов тя не е говорила с никого.

Чашата рязко издрънча на масата, разплисквайки капки кехлибарено уиски по тъмната повърхност.

— Кой Николов?

— Антон Николов — отговори Златанов и усети, че нещо в стомаха му се свива.

— Идиот! Проследете телефона му! Намерете го веднага!

* * *

Докато вървяха към къщата, не спираха да обсъждат на висок глас случилото се до момента и да градят хипотези. Може би беше от виното, а може и да беше еуфория, но Боряна се смееше звънливо и се шегуваше с Петър, като му припомняше моменти от живота им в училище, които ѝ се струваха забавни. Неговото настроение също беше приповдигнато и не ѝ оставаше длъжен. Усещането да се докоснеш до хилядолетия, затворени в кратък надпис, беше ново за него, но сега разбираше ентусиазма на Боряна относно историята. Късче информация, а имаше потенциала да разкрие цял нов свят.

— Боре, представяш ли си да открием съкровище? Ама огромно, като в приказките!

— Ще открием, как няма — съгласи се тя и го хвана под ръка.

— Ама то ще е за мен — храм, цял комплекс дори. История.

— Абе, камъни… цял живот да си ровиш там, пак няма да ти стигне. Аз дори вече знам как ще ме нарекат хората, като намерим купчините злато.

— Как? Петриана Джоунс? Хахаха… Или Петър Баба и четиридесетте разбойници?

Стигнаха до къщата на дядо Васил и влязоха в двора. Беше тъмно, но Петър можеше да върви и със затворени очи. Подаде ръка на Боряна, за да се качи на единственото стъпало, и понечи да сложи ръка на дръжката на вратата. Изненада се, когато тя свободно се отвори навътре.

Не виждаха смисъл да викат полиция. Нямаше следи от взлом, а сякаш нищо друго освен плочата с барелефа не липсваше.

* * *

Сутринта започна с телефонен звън.

Не бяха спали много. Боряна не искаше да остава в ограбената къща и Петър се съгласи да потърсят хотел. След дълго лутане по нощните къмпинги намериха бунгала под наем, където успяха да наемат единственото останало незаето и се настаниха легло до легло. Говориха дълго, обсъждаха случилото се и на Петър му отне часове, докато успокои Боряна дотолкова, че да се отпусне и да заспи.

— Ало? — в просъница отговори Боряна. — Кой е? Колко е часът…

— Госпожа Казакова? — попита студен глас от другия край.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)