Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 180
Перейти на страницу:

— Вярвам ви — отговори простичко Петков.

Тя рязко вдигна глава и го погледна с недоумение. Влажните ѝ очи блестяха.

— Прегледахме записите на камерите от хотела за периода, който ни интересува. На тях не се виждат жени — продължи той.

— Освен това вие… не бихте могли да извършите това чисто физически.

— А фланелката и картата? — попита Боряна.

Петков взе молива, който лежеше на бюрото, и започна да почуква с гумичката по плота.

— Твърдите, че сте били заедно през цялата нощ?

— Да — потвърди тя.

— Информацията от клетката на мобилния оператор, в чийто район попада бунгалото, показва, че наистина е било така — съгласи се Петков. — Телефоните ви са се намирали в нейната зона през цялата нощ.

— Ето, виждате ли? Защо е този цирк тогава — опита да протестира Боряна.

— Момент… Казах, че телефоните ви са се намирали там… Освен това вие твърдите, че сте спали през нощта…

Гумичката на молива ускори честотата на почукванията по гладката повърхност на захабеното бюро.

— В мен ли се съмнявате? — досети се Петър.

— Ревността е чудесен мотив за убийство, бихте се учудили, ако знаете колко често е и основен.

* * *

— Сигурно се шегувате! — не вярваше на ушите си Петър.

— Ни най-малко, наистина е основен.

В погледа на полицая се долавяше насмешка.

— Не… за това, че аз мога… Та аз дори не знам как изглежда този човек!

— Моля ви — махна с ръка Петков, — това не е сериозно обяснение. Вие, доколкото разбирам, сте бил на мисия в Ирак?

— Да… — отговори объркано Петър, без да разбира връзката.

— И сте давал патрули, участвал сте в престрелки?

— Да, но…

— Господин Георгиев, убивал ли сте човек?

* * *

Споменът се стовари върху него с цялата си сила. Почувства се като в огромен водовъртеж. Сякаш някакъв горещ вихър го грабна и го завъртя, запращайки го обратно в онзи момент, когато от пикапа откриха огън по патрула му.

Тогава не мислеше, за това беше обучен — да не мисли, а да реагира. Даде команда на групата си и се пръснаха зад прикритието на полуразрушена стена. Отвърнаха на огъня, но пикапът с висока скорост приближаваше към тях. Петър разбра, че вероятно е натоварен с експлозиви, и осъзна, че гледа смъртта в очите. Снайперистът му беше ранен, нямаше кой да спре засиления пикап, а оставаха не повече от сто — сто и двадесет метра.

Без да мисли, Петър прибяга приведен, грабна снайперистката пушка „Драгунов“ и погледна през оптиката. Колата беше толкова близо, че лицето на шофьора запълваше целия окуляр. Беше момче на не повече от шестнайсет-седемнайсет години, мустаците му току-що бяха наболи — рехави, черни. Петър беше последният човек, който видя лицето на онова момче.

Изстрелът запълни окуляра с червена мъгла, когато куршумът попадна в целта. Пикапът рязко смени посоката си и се блъсна в някаква стена на сто и петдесет метра от тях. Взривът го оглуши и той усети как ударната вълна минава през тялото му.

Освен снайпериста, който се възстанови напълно след няколко седмици, в патрула нямаше дори ранени.

* * *

— Но ние бяхме непрекъснато заедно!

— Да, така твърдите, но това тепърва ще се установява.

— Трябва да ни повярвате — забързано говореше Боряна, — ние нямаме нищо общо с това!

Петков се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.

— Отново ще ви учудя, но подобно нещо чувам по няколко пъти на ден.

Горещият прашен въздух в стаята не помръдваше. Все още под влияние на спомена, Петър бавно осъзна колко сериозно е положението му.

— Арестуван ли съм? — попита.

— Не — отговори полицаят. — Засега. Имам да поработя още, но бих желал да не напускате града, ще се срещаме още с вас.

Петър не знаеше какво да отговори. Всичко изглеждаше толкова нелепо. За момент помисли, че трябва да разкаже всичко — за изкопа, за плочата, за хората, които го търсеха. Онези, които най-вероятно бяха причината това да се случи. После размисли и си представи колко по-оплетени биха станали обясненията. Всичко сочеше към него — наред с ревността щяха да му лепнат и иманярство като възможен мотив. Предпочете да замълчи.

— Сигурен съм, че нещата ще се изяснят — каза.

— О, да, те всъщност започнаха да се изясняват, не мислите ли?

— Имам предвид… О, оставете, няма значение, знам, че сме невинни.

Петков се усмихваше леко с ъгълчето на устата си. Не изглеждаше като нещо, което му се случва често.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)