Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 180
Перейти на страницу:

— Да не са други?

— Може — сви рамене Петър. — Обаче и надписа са изчистили, видели са го… Професорът дали ще е готов вече?

— Не бързай толкова, когато е готов, ще се обади. Ще почакаме малко, виж колко е хубаво тук.

Боряна изпрати снимките на професор Николов веднага щом ги свали на лаптопа си. Този път бяха детайлни и подробни. Файловете бяха големи и отне известно време поради ниската скорост на мобилния интернет, който ползваше. Професорът звучеше изключително доволен и каза, че ще се заеме веднага с разчитането. Оттогава минаха два часа.

— Друго си мисля — каза Петър и бодна парче рапан с вилицата си. — Онова, което са намерили… Нали са го взели вече, защо им трябват плочите, надписът?

— Защото се надяват да намерят нещо друго… — отговори Боряна и отпи от изпотената чаша бяло вино. — Онази симпатична лелка много удобно им е казала, че си бил там преди тях, и сега предполагат, че последната плоча е в теб…

— Да — съгласи се Петър, — продължават да търсят. Ама какво?

— Кой знае? Надявам се да разберем преди тях.

— Те не могат нищо да направят, нали? Не могат да разчетат надписа?

Боряна се поколеба.

— Принципно си прав, но…

— Но какво?

— Виж, не всичко е идеално в тия среди — уклончиво продължи тя. — Парите, за които работят археолозите, са никакви и много от тях се изкушават да помагат, без да задават въпроси.

— Разбирам — каза Петър и набоде още едно късче рапан.

— Но професор Николов е единственият, който може да го разчете, нали така? И той е на наша страна.

— Не знам — вдигна рамене Боряна, после побърза да поясни: — не знам дали е единствен. Трудовете му се публикуват — всеки има достъп до тях. Ако онези имат подходящ човек…

— Е, да, но ще им отнеме време, докато разберат какво въобще е написано, че да намерят някого и да го накарат да работи за тях… Много време ще мине, ние ще напреднем.

— Така е, но… — започна Боряна, когато професор Николов се обади.

* * *

— Венци, голяма работа си — мазнеше се Кофата. — Много те слушат твоите.

— Това им е работата — да слушат — отвърна Русев и понечи да продължи, когато телефонът му иззвъня.

— Да?

— Само тези двамата? — говореше в слушалката Русев. — Да, казвай. Години? Аха… Остави дъртата, провери тази Казакова. Искам да знам тя с кого е говорила, всичко за нея. Разбра ли къде са в момента?

Кофата и Кирето слушаха с интерес поредната лекция по бизнес управление. Сумракът се беше сгъстил и Кирето включи фаровете на дълги, без да обръща внимание, че заслепява шофьорите в насрещното платно.

— Къде? — повиши тон Венци. — Сигурен ли си? Добре, провери всички, с които е говорила Казакова.

— Да, пак веднага! — кресна и затвори.

Завъртя глава към Кирето и му каза:

— Обръщай, връщаме се.

— Е, що бе, бос? — опита да протестира Кофата.

— Защото отиваме да приберем плочата, която Петър Георгиев е взел.

— Ми може да не е той, може да е докторът — предположи Кирето.

— Вие нали го обработихте?

— Хихихи, голям рев беше… Сълзи и сополи — хилеше се той, — нов турски сериал.

— Значи, не е той.

* * *

— Основният проблем е идентификацията на текста и разделянето на думите, тъй като, както виждаш, текстът е скриптио континуа.

— Какво е скриптио континуа? — попита Петър.

— Непрекъснат текст — отговори Боряна и посочи снимката на монитора. — Виждаш ли как всички знаци са събрани в една непрекъсната композиция?

— Окей, разбрах, извинете…

— Няма защо — отговори гласът на професор Николов от телефона, поставен до лаптопа на масата. — Само че възникна друг проблем. Надписът не е аналогичен на онези, на които разчитах. Оказва се, че не е Линеар Б, макар и сходството да е поразително.

Петър погледна Боряна и видя как усмивката ѝ посърна.

— Няма ли друг, на който да се опрем?

— Този напомня много повече пеласгийските букви, които смятам, че са били разпространени между тракийските племена от древността — продължи професорът. — Те са различни от Линеар Б, като най-близък аналог намирам във фрагменти от надписи от остров Самотраки. Това прави нашия надпис един от най-древните, допускайки, разбира се, че съществува автентичен оригинал. Следвате ли мисълта ми досега?

— Да — отговори Боряна, а Петър само кимна. Професорът можеше да съкрати лекцията, но учителският навик у него явно бе твърде силен и успяваше да вземе връх. Въпреки това Петър нямаше нищо против да изслуша урок по история за напреднали.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)