Адвокат за милиони [bg]

Той изкрещя от болка, а тя изтича в банята, където майка й лежеше в безсъзнание, подпряла глава върху порцелановата тоалетна чиния. Сали заключи вратата и се сгуши до майка си. В това време мъжът с травмирано тяло и наранено его заблъска по вратата и от устата му се засипаха ругатни по адрес и на двете. На следващата сутрин, след като Сали разказа на майка си какво е станало, любовникът беше отпратен да си върви. Майка й плака дни наред и молеше Сали за прошка. Обещаваше й, че ще зареже наркотиците. Беше убедителна и Сали й повярва, поне за малко обнадеждена.

Седмица по-късно майка й се прибра у дома, отново надрусана, с друг мъж. Тогава Сали за първи път осъзна, че няма кой да я защити. След тази случка тя се научи сама да се защитава и малцина бяха онези, които след първото спречкване с нея имаха желание да повторят.

На вратата отново се почука.

— Всичко наред ли е? — отново се обади адвокатът с лека загриженост.

— Екстра е — отвърна тя. Беше облечена в тениска и памучно долнище на анцуг, което й служеше и като пижама.

— Може ли да отворя вратата?

— Твоята врата е.

Вратата леко се открехна и всеки мускул по тялото й се стегна. Реакцията „бий се или бягай“ беше добре тренирана у нея. Той подаде глава и я погледна притеснено. Секунда-две стоя така, докато накрая каза:

— Имам телевизор.

— Браво на теб.

— Не го гледам много, но ти можеш да гледаш каквото си поискаш.

Тя поклати глава.

— Уморена съм, ще си лягам.

Той кимна.

— Имаш ли нужда от нещо? Да ти донеса ли вода или нещо друго? — попита.

Тя отново поклати глава.

— Добре, ако имаш нужда от нещо, викни ме. — Отново я погледна, сякаш очакваше отговор. След като разбра, че разговорът им е приключил, затвори вратата.

Сали изчака още няколко секунди, след което стана и безшумно отиде до вратата. После натисна копчето на бравата, докато не чу характерния звук на заключването. Това нямаше да го спре, ако той имаше намерение да влезе, но поне щеше да й спечели малко време, ако се наложи.

Върна се на леглото, легна и се зави с одеялото, след като свали от него чаршафа. Тя не спеше с чаршафи — чувстваше се като в капан под тях.

Изключи лампата и остана да лежи с отворени очи, загледана в тавана, претегляйки наум всичките си възможности. Много скоро стигна до извода, че няма такива.