Адвокат за милиони [bg]

— Защо не ме оставиш аз да се притеснявам за това — отвърна Фин. — Това ми е работата. — В интерес на истината той беше съгласен с нейната оценка, но не си го призна. — Така или иначе ще го пуснат под гаранция най-вероятно в сряда или в четвъртък. Времето ще мине по-бързо, ако ми кажеш името си.

— Сали.

— Сали? — повтори той. — Сали Мали?

— Какво да кажа? Майка ми е имала перверзно чувство за хумор.

— Това не е лошо.

— И кофти пристрастеност към наркотиците.

Той замълча за няколко секунди и си даде сметка, че връщане назад няма.

— Хубаво име. Сали Мали. — Опита се да го каже с чувство на уважение и почит, но ефектът беше точно обратен. Тя продължи да мълчи. — Знам едно място, където продават хубав сладолед — обади се той още след секунда. — Искаш ли да си вземем на път за апартамента ми?

— Предполагам, че нямаш собствени деца, Фин, така ли е?

Той неволно изскърца със зъби.

— Личи ли си?

— Само когато говориш?

— Още съм млад. Може би някой ден.

— На твое място не бих си правила труда. Децата са само допълнителна грижа и неприятности. Спомням си, когато майка ми ме остави при Девън. Физиономията му беше достатъчно красноречива. До този момент той дори не знаеше, че съм съществувала.

— Трябва да е било странно.

— Да кажем само, че „изненадан“ не е точната дума. Това се случи преди година и оттогава не сме виждали майка ми. Девън прави каквото може, но не е много подходящ за идеалния баща.

Сериозно ти казвам, сладоледът е много хубав — каза Фин след малко. Хвърли поглед към нея и му се стори, че момичето едва забележимо се усмихна.

— Добре — отвърна тя. — Сладолед става. Но гледай да е наистина много хубав.

— Повярвай ми.

Тя извърна глава и се загледа през страничното стъкло.

— Хубаво, ще ти повярвам — тихо изрече. Фин като че беше чувал тези думи и преди.