Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Опасни пътища [bg]
Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасни пътища [bg]

Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:

Този смразяващ разказ за любовта и насилието, родени от болна психика и осъществени чрез властта на общественото положение и парите, донесе на младия британски журналист и джазов музикант Саймън Бекет всеобщото уважение на критиката, една от най-престижните литературни награди на Великобритания и го нареди до автори като Джон Фаулс и Джоузефин Харт, чиито романи „Колекционерът“ и „Фаталният жребий“ станаха не само международни бестселъри, но се превърнаха в съвременна класика. „Опасни пътища“ на Саймън Бекет с излизането си през 1994 г.‍ бе издаден от най-престижните издателства в света и бяха откупени правата му за филмиране. Ремзи е мъж с невзрачна външност, прекрачил прага на средната възраст, неуспял художник, но богат собственик на картинна галерия. Той вероятно никога не би излязъл от черупката си на изискания и сдържан лондонски джентълмен: безобидно съществувание, ако една случайност не бе преобърнала живота му. Връщайки се неочаквано в галерията си, той вижда голото тяло на своята асистентка Анна, отразено в огледалото на кабинета му, докато тя се преоблича за театър. От този момент момичето, което преди това не е забелязвал, става натрапчив, влудяващ обект на желанията му. Но някои мъже могат да се задоволяват единствено като гледат… За целта Ремзи ще наеме услугите на известен фотомодел първо като любовник, а после и като убиец.
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 104
Перейти на страницу:

— О, не бих се безпокоил особено за Зепо, ако бях на твое място — отвърнах. — Той посреща нещата МНОГО СПОКОЙНО.

Тя се подвоуми.

— Да, така чух и аз — рече многозначително. — Откъде го познаваш между другото?

Веднага застанах нащрек.

— Чрез общи приятели.

— Значи не ти е близък познат или нещо такова?

— Е, не мисля, че го познавам много отдавна, но ми изглежда симпатичен — отвърнах, разкъсван между желанието да го защитя и страха да не се обвържа прекалено, в случай че знаеше нещо изобличително за него.

— Аха. — Мириам отпи от кафето. Беше ясно, че има да сподели някаква информация. Съвсем не бях сигурен, че исках да я чуя. Определено не и в този момент, в присъствието на Анна. Но щеше да изглежда неестествено да не попитам.

— Защо? — Надявах се, че говоря спокойно. Мириам остави чашата си. Разбрах, че така или иначе нищо не би й попречило да ни каже.

— О, просто се чудех. Вчера приказвах с един човек, който го познава. Или поне го е познавал.

— И кой е той?

— Моя стара приятелка. Известно време Зепо излизал с племенницата й.

Изпитах облекчение. Каквото и да знаеше, не беше същата информация, която имах аз. А тя би била катастрофална.

— Очевидно ти е изклюкарствала нещо за него?

— Така е. Според нея той е истинско чудовище. Причинил ужасни страдания на племенницата й. Отнасял се пренебрежително с нея, давал й да разбере, че излиза и с други момичета. Всякакви такива неща. Накрая глупавото девойче заплашило, че ще си среже вените. Предполагам, че се е надявала да го изплаши. На следващия ден й донесли пакет. Пачка ножчета за бръснене в червена кадифена кутийка.

Инстинктивно погледнах към Анна. Тя изглеждаше шокирана.

— Не ги е използвала, нали?

— Не, слава Богу. При тази му постъпка тя се вразумила. Осъзнала какво лайно е той и дошла най-сетне на себе си.

— Може би той просто добре умее да преценява човешката природа — отвърнах, макар че бях готов да я разкъсам. — Възможно е точно това да е била целта му.

Мириам не беше убедена.

— Може и така да е било, но приятелката ми се съмнява. А дори и така да погледнем на факта, пак е поел страхотен риск.

Побъбри още малко, но беше приключила с онова, заради което бе дошла. Първо, да се извини и, второ, да направи Зепо на пух и прах. След като си тръгна, се обърнах към Анна.

— Това за Зепо много ме изненада. Не го смятах за способен на такова нещо.

— Нито пък аз. Просто показва, че човек никога не знае.

Заех се с един каталог.

— Дори и да има такова нещо, историите на Мириам винаги са си били малко съмнителни, а версията на нечия си леля едва ли е достоверен източник. Сигурен съм, че Зепо не би извършил подобна безсърдечност. — Спрях, преди да започна прекалено много да го защитавам. Най-доброто щеше да е да омаловажа чутото. Затворих каталога. — Както и да е, ако вкусът на момичето към изкуството е бил като този на Мириам, не бих го обвинил, че го е направил.

Засмяхме се.

* * *

Следващият злословник беше Зепо и казаното от него беше много по-окуражаващо. Не се бяхме чували от събота и предположих, че мълчанието му се дължи на лошото му настроение, след като се беше изложил. Но към средата на седмицата вероятно бе изблизал раните си достатъчно, за да прояви желание до говори отново с мен.

— Доналд е — рекох, когато вдигна телефона. — Опитвах се да се свържа с тебе. — Постарах се гласът ми да звучи неутрално.

— Отсъствах от града. Мога да отсъствам, нали?

— Разбира се. Просто се чудех къде си. От няколко дни се опитвам да те открия.

— Е, сега успя, така че какъв е проблемът?

— Проблемът е, че за в бъдеще бих искал поне да ме уведомяваш, когато решиш да заминеш на почивка. — Не бях възнамерявал да бъда въвлечен в спор, но нямаше да позволя да ми се говори по този начин.

— О, съжалявам. Какво би искал, писмено извинение на бюрото ти до утре сутринта? С наказание за правописните ми грешки?

— Няма нужда да се заяждаш.

— Тогава престани да се държиш, сякаш съм ти собственост, по дяволите! Ако искам да замина за ден-два или за някакъв дяволски месец, ще го направя и нямам намерение да ти позволя да ми се качиш на главата! Ясно ли е?

Избухването му ме изуми.

— Мога ли да ти припомня, че ти плащам?

— Плащаш ми да свърша работа и аз го правя. Но не съм длъжен заради това да търпя всичко. Ако смяташ да ми се правиш на много важен, можеш да намериш някой друг да бръкне в гащичките на приятелката ти. Ако успееш. Разбрано?

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)