Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Опасни пътища [bg]
Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Опасни пътища [bg]

Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:

Този смразяващ разказ за любовта и насилието, родени от болна психика и осъществени чрез властта на общественото положение и парите, донесе на младия британски журналист и джазов музикант Саймън Бекет всеобщото уважение на критиката, една от най-престижните литературни награди на Великобритания и го нареди до автори като Джон Фаулс и Джоузефин Харт, чиито романи „Колекционерът“ и „Фаталният жребий“ станаха не само международни бестселъри, но се превърнаха в съвременна класика. „Опасни пътища“ на Саймън Бекет с излизането си през 1994 г.‍ бе издаден от най-престижните издателства в света и бяха откупени правата му за филмиране. Ремзи е мъж с невзрачна външност, прекрачил прага на средната възраст, неуспял художник, но богат собственик на картинна галерия. Той вероятно никога не би излязъл от черупката си на изискания и сдържан лондонски джентълмен: безобидно съществувание, ако една случайност не бе преобърнала живота му. Връщайки се неочаквано в галерията си, той вижда голото тяло на своята асистентка Анна, отразено в огледалото на кабинета му, докато тя се преоблича за театър. От този момент момичето, което преди това не е забелязвал, става натрапчив, влудяващ обект на желанията му. Но някои мъже могат да се задоволяват единствено като гледат… За целта Ремзи ще наеме услугите на известен фотомодел първо като любовник, а после и като убиец.
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 104
Перейти на страницу:

Тя тъкмо закачаше палтото си.

— Да, разбира се. — Усмихна се още веднъж на жената и се качи горе.

— Това е помощничката ми — рекох, без да има нужда.

— Хубаво момиче. — Отново докосна ръката ми. — Както и да е, най-добре ще е да вървя. Не искам да съм тук, когато пристигне клиентът ви. Следващия път, когато идвам насам, ще ви се обадя по телефона, става ли? Може би ще успеем да изпием по едно кафе или нещо такова, когато имате повече време.

— Да, разбира се. — Бях готов да се съглася на каквото и да било, само и само да се отърва от нея. Поведох я към вратата. Тя спря на прага и ми подаде ръка.

— Беше ми приятно да ви видя отново. А и галерията ми харесва между другото. Много е внушителна.

Усмихнах се и отвърнах нещо от рода на „благодаря“. Най-после тя си тръгна. Затворих вратата, като едва сдържах желанието си да я заключа и залостя след нея. Когато се върнах обратно в галерията, Анна тъкмо слизаше.

— Не мога да открия никакъв каталог на бюрото ти, Доналд. Сигурен ли си, че е там?

— Няма значение — рекох. — Ще го потърся по-късно.

— Клиентка ли беше?

— Съвсем не. Това е жената, която блъсна колата ми.

— Стори ми се, че изглеждаше малко разтревожен. Всичко наред ли е?

— Сега, след като си отиде, да. Предложи да ме заведе на обяд.

Анна вдигна вежди.

— Наистина, ли? — Усмихна се. — Може би иска нещо повече от застраховката.

Усетих прилив на паника.

— Какво имаш предвид?

— Е, ами ти си добра партия за женитба.

Почувствах как кръвта се втурва към бузите ми.

— О, не, не мисля, че е нещо такова. Не, сигурен съм. О, не.

Анна се подсмихваше.

— Е, човек никога не знае. Омъжена ли е?

— Би трябвало да е, има деца.

— Все пак спомена ли за съпруг?

Замислих се. Не си спомнях да беше споменавала нещо за него. Анна се засмя.

— Не прави толкова ужасена физиономия, Доналд. Само се шегувам.

— Сигурен съм, че не е нищо такова.

— Да, знам. Просто се шегувах. Наистина. — Направи забележимо усилие да спре да се усмихва. Реших да променя темата и изведнъж си спомних къде беше ходила.

— Добре ли мина обядът? — попитах.

— Да, благодаря.

Изчаках да каже нещо друго, но тя замълча. Опитах се да измисля как да я накарам да ми разкаже повече, но не успя да ми хрумне нищо, което не би прозвучало подозрително.

— Ще бъда в кабинета си — рекох.

Качих се горе. Бях настоял Зепо да ми се обади веднага, щом може. Седнах зад бюрото си и зачаках. Телефонът иззвъня почти веднага. Грабнах слушалката.

— Ало?

Беше клиент. Като се опитвах да прикрия нетърпението си, се справих със запитването по възможно най-приличния начин и затворих. Отново зачаках. Интерпретацията на Зепо за „веднага, щом може“ очевидно беше различна от моята. Мина почти час, преди да ми се обади.

— Как мина? — попитах задъхано.

— Ще ти кажа довечера.

— Но…

— Ще дойда у вас в седем.

— Зепо!… — почти извиках, но чух изщракването, което означаваше, че връзката е прекъсната.

Треснах слушалката вбесено. Не знаех какво да мисля.

Не ми изглеждаше обещаващо, но Зепо бе способен да ме измъчва само за да си достави удоволствие. Вдигнах отново телефона и набрах номера му. Никой не отговори. Или не ми се беше обадил от къщи, или пък просто не вдигаше. Което и да беше, не можех да направя нищо. Налагаше се да чакам до вечерта.

Взех още две таблетки срещу киселини.

7

Останалата част от деня беше ужасна. Следобед, в който като че ли всичко напук вървеше зле. Счетоводителите се обадиха да ми съобщят, че половината от документите ми са се изтрили, тъй като компютърът се повредил. Малко след това разбрах, че един от клиентите ми беше умрял и затова нямаше да си вземе акварела, който бе купил само преди два дни. Нещо повече, дъщеря му, користолюбива млада харпия, ме информира, че щели да оценят, ако им върна пълната сума. И като капак на всичко писалката бе протекла в джоба на сакото ми, образувайки неизличимо синьо петно с големината на петдесетпенсова монета.

Стомахът ми гореше от раздразнение. Дори фактът, че Анна беше облечена само с една тънка риза, която възбуждащо загатваше за формата на гърдите й, не успя да оправи нещата. Обикновено не бих свалил поглед от нея, но точно в този момент гледката ме измъчваше, защото не знаех какво бе станало между нея и Зепо.

Реших, че всичко това беше достатъчно за деня, и затворих галерията по-рано, като по пътя за вкъщи спрях в една аптека да си купя по-силно лекарство за стомаха. Приготвих си набързо бъркани яйца, измих съдовете и тъкмо се чудех какво друго да направя, за да убия времето, когато на вратата се позвъни. Погледнах часовника си. Беше само шест и половина. Доста рано за Зепо. Отидох да отворя.

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)