![Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/5/opasni-ptishcha-bg-download.jpg)
Опасни пътища [bg]
- Автор: Бекетт Саймон
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Албор
- ISBN: 954-8272-35-0
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
— О… не.
Усмивката на Зепо ставаше заплашително подигравателна.
— Хващам се на бас, че просто си скромен — рече той. — Не вярвам, че не можеш да кажеш повече от това. Какво мислиш за мене например? Какво ти говори „поведението“ ми?
Марти, изглежда, изпитваше неудобство.
— Наистина не…
— Е, хайде. Сигурно можеш да направиш някакво предположение след всичките ти години на занимания.
От цялата маса се чуха окуражителни звуци. Анна гледаше към Марти с известна тревога. Надявах се Зепо да не е прекалил. Марти сви неохотно рамене.
— Добре, щом наистина искаш. — Зепо се усмихна високомерно. Марти го погледна и си пое дълбоко въздух.
— И така, начинът, по който си се облегнал напред, с разкрачени крака, застанал право срещу мене, говори, че се чувстваш уверен в себе си. Вероятно дори с желание за конфронтация. От известно време вече проявяваш признаци на агресивност, така че бих казал, че или се чувстваш заплашен, или пък искаш да утвърдиш превъзходството си над останалите мъже в групата. Ако беше горила, вероятно би се удрял в гърдите и би ръмжал.
Зепо леко замръзна в стола си.
— О, сега започваш да се чувстваш малко по-неудобно — продължи Марти. — Леко се отдръпваш, прибираш краката, което говори, че вече не си толкова самоуверен, а сега пак се облягаш напред, като показваш отново признаци на агресивност, така че сигурно не ти се нрави описанието ми. В момента си скован и напрегнат, което може да означава, че или си нервен, или си готов за внезапно нападение. А от начина, по който са стегнати мускулите на челюстта ти, бих казал, че е по-скоро второто, и ще е най-добре да спра, преди съвсем да те вбеся и да ми избиеш зъбите.
Никой не проговори, когато той най-сетне млъкна. Русото момиче първо се размърда.
— Оу, това е невероятно!
Магията беше развалена. Чу се смях на облекчение. Всички отново се раздвижиха.
— Разкриха ти картите, Зепо — обади се момчето с бакенбардите. Устните на Зепо бяха замръзнали в усмивка. Забелязах, че мускулчетата на челюстта му продължаваха да се свиват.
— Наистина е страхотно! И можеш да разбереш всичко това само като гледаш някого? — Русото момиче очевидно беше силно впечатлено.
Ръката на Марти отново докосна очилата му. Погледна Анна с полуусмивка.
— Не, всъщност не. Просто си го измислих.
Последва миг на слисано мълчание. После присъстващите избухнаха в смях.
— Значи всичко това бяха само лайна? Честно? — попита русото момиче. Марти кимна.
— Разбира се. Абсолютни лайна. — Усмихна се на Зепо. — Нали така?
Зепо отвърна на усмивката му напрегнато.
— Да. — После изражението му се разведри и се ухили. — Пада ми се, задето бях толкова нахакан. — Чудех се дали и някой друг забелязваше колко ядосан беше. Толкова доволен се чувствах, че отпих от бирата, преди да се сетя какво пия. Марти не си беше направил услуга. Зепо не беше човек, който леко би приел унижението. Сега имаше злоба, която да го мотивира. И след като разговорът продължи да се върти около Марти, Зепо стана и тръгна към тоалетната. Последвах го.
— Ако бях на твое място, за в бъдеще бих правил така, че съревнованието да остане само на физическо равнище — измърморих, докато влизахме.
— О, я се разкарай — изруга той и се затвори в кабинката.
6
До средата на следващата седмица бях чул две клюки, които водеха началото си от онази вечер. Едната беше хубава, другата лоша. Лошата ми съобщи Мириам. Тя дойде в галерията в понеделник следобед, изпълнена с извинения и с предчувствие за скандал.
— Ставаш доста редовен посетител — рекох й.
— Знам. Сигурно следващото нещо ще е да купя някоя от дяволските ти картини. Мога ли да се надявам да получа чаша кафе? Бих убила човек за малко кофеин.
— Ще ти донеса — отвърна Анна. Мириам се отпусна в един стол.
— Дошла съм да се извиня.
— И за какво?
— За дяволската съботна вечер. Беше ужасно.
— Разбира се, че не беше! — излъгах аз.
— Доналд, и двамата прекрасно знаем, че беше. Страхувам се, че ролята на домакиня просто не ми е в кръвта. И да си кажа честно, бях забравила колко досадни са някои от старите ми приятели. Това са университетските приятелства. О, благодаря. — Тя взе кафето от Анна. — Ммм. Така е по-добре. Е, само исках да се уверя, че все пак не сте ми обърнали гръб.
— Наистина не беше чак толкова лошо.
Тя отпи от кафето.
— Доналд, ти си прекрасен човек, но си лъжец. А съм сигурна, че на Анна и Марти също им е било ужасно скучно. — Махна с ръка при вежливите уверения на Анна. — Колкото до горкия Зепо надали си е представял, че някога ще се нахака в подобно нещо.