Шестата жертва [bg]

Глава 23

На следващата сутрин вестникът ме чакаше пред вратата. Над името на Синди с огромни букви се мъдреше водещото заглавие: „Стрелецът от ферибота прибран на топло.“

Шайка репортери се изпречи на пътя ми пред Съдебната палата.

— Как се чувствате, лейтенант?

— Фантастично — отвърнах с гримаса. — Няма накъде по-добре.

Отговорих на въпросите, приех поздравленията и се усмихнах за няколко снимки, преди да вляза в сградата, там взех асансьора до третия етаж.

Щом влязох, Бренда удари малкия гонг, който държеше на бюрото си, после стана и ме прегърна. Още от прага зърнах цветята, които бяха сложени на бюрото ми.

Събрах всички и им благодарих за свършената работа, а когато инспектор Лемке попита дали мога да проведа кратък курс как с вълшебство се хващат убийци, всички се разсмяхме.

— Опитах с няколко гримаси — каза той, — но не се получи.

— Така е, защото трябва едновременно с това да кръстосаш ръце и да мигаш бързо — извика Родригес.

Тъкмо си наливах кафе в стаята за почивка, преди да се гмурна в дълбоката купчина бумащина, която беше заела половината ми бюро, когато Бренда надзърна през вратата с думите:

— Шефът е на първа линия.

Отидох в офиса си, преместих кошницата с цветя от бюрото. Погледнах малката картичка, която стърчеше между розите. Имаше безброй прегръдки и целувки в бележката от Джо, моето прекрасно момче.

Все още се усмихвах, когато натиснах мигащия бутон на телефона си, по който се разнесе благият глас на шефа с покана да се кача в офиса му.