Диамантът на Венеция [bg]

— Размерът на твоята зестра няма никакво значение! Познанията ти за света, сестро, са онези, които те правят неподходяща…

— Неподходяща ли? В какъв смисъл? — изгледа я Анета под смръщените си вежди. Разговорът беше поел в посока, която нито една от двете не беше очаквала. — Какво друго бихте очаквали от мен да направя? Та аз бях доведена тук от съвсем крехка възраст! Много добре знаете, че просто нямаше къде другаде да отида!

— Нарушаваш правилото за бедност….

— Не мисля, че съм сама в това отношение — отсече Анета и се загледа многозначително в сребърната дръжка на бастуна в ръката на сестра Пурификасион.'

— Освен това отклоняваш от правия път останалите млади сестри! Откакто ти се появи, те станаха прекалено диви и необуздани! Дори Евфемия, която е обикновена постулантка! Ти си водачката, те — твоите верни слуги!

— Ама аз…

— Против правилата на манастира ти държиш в килията си храна и напитки, а те идват при теб, за да бродирате и да четете! Проспиваш молитвите, по време на важните сбирки клюкарствате. Както отлично знаеш, всички тези неща са въпиющи нарушения на правилата на нашия манастирски живот! Приятелството, сестро Анета, може и да е било възможно на онова, другото място — и при тези думи кимна по посока на Анета, — но е крайно време да осъзнаеш, че тук не е!

— Искате да забраните приятелството?

— Приятелството с отделни индивиди е забранено, разбира се! Ако предпочиташ един индивид пред друг, неизменно застрашаваш приятелството с цялото! Влизаш в разрез с вселенската доброта, която е нашият идеал! Надявам се, че разбираш.

— Ама нали нашата преподобна игуменка винаги е…

Сестра Пурификасион вдигна ръка, за да я накара да замълчи.

— Нашата преподобна игуменка е стара, много стара… дните й очевидно са преброени. А когато тя си замине, гарантирам ти как скоро ще установиш, че редица неща ще се променят!

Настъпи поредната продължителна тишина, в която двете жени стояха и се гледаха. Плъзгайки поглед нагоре, Анета видя, че в стаята е влязло врабче и ги наблюдава от една от почернелите греди под покрива.

— Кажете ми, сестро… — заговори накрая сестра Пурификасион и този път в гласа й се долови необичайно колебание, — какво беше там?

— Къде?

— На другото място.

Анета се замисли и отговори:

— Беше… голямо.

— Голямо ли?

— Да, голямо.

Черните очи на възрастната монахиня се впериха безизразно в нея. Накрая тя рече:

— Какво искаш да кажеш с това, че е било голямо?

— Искам да кажа, че там бяхме повече жени, сестро Пурификасион. Повече жени, отколкото тук — добави услужливо.