![Диамантът на Венеция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/2/diamantt-na-veneciya-bg-download.jpg)
Диамантът на Венеция [bg]
- Автор: Хикман Кэти
- Серия: Тайната порта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-344-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Диамантът на Венеция [bg]». Краткое содержание книги:
— Дай да погледна! В крайна сметка това е моята племенница! — започна да дърпа робата на Анета сестра Франческа.
— Имай търпение, сестро!
В малкия кръг, който й предоставяше далекогледът, Анета зърна флотилия от лодки, украсени празнично с пъстроцветни панделки. В тях се бяха струпали двайсетина души. В една от тях Анета видя и булката — племенницата на Франческа — Отавия, бивша пансионерка в манастира, и двете й шаферки, които се разпознаваха лесно по спуснатите им свободно коси. В останалите лодки бяха сватбарите — група от предимно млади мъже и жени, които придружаваха булката и младоженеца на сватбените им гостувания.
— Тук са! — невероятно вълнение стисна стомаха на Анета, но в следващата секунда тя едва не изпусна далекогледа. — О, не!
— К'во? К'во има сега? — обади се моментално малката Евфемия с пискливия си детски гласец.
— О, млъкни най-сетне, Евфемия, никой няма да ни хване! А ти престани да ме дърпаш, Франческа! — рече Анета и я срита нетърпеливо. — Ей сега ще ти дойде редът! Просто… Мадона! — извика, дръпна се моментално от прозореца и облегна гръб на варосаната стена. — Той гледа право към мен!
— Кой? Кой би могъл да гледа право към теб? Нали каза, че…
— Евфемия! Само още една дума и ще ти ударя шамар! — изсъска Анета. — О, не! Това не може да бъде!
Пак се изправи до нивото на прозореца, сложи далекогледа пред окото си и затърси малката флотилия от гондоли в лагуната.
Сватбарите с всичките си труфида вече бяха съвсем близо — можеха да се видят и с просто око. Анета притисна далекогледа до окото си и този път вече нямаше никакви съмнения. Един мъж, който се намираше в края на последната гондола, държеше в ръка същия далекоглед като нейния. Имаше слабо, жилаво тяло и буйна, рошава, къдрава коса, която падаше до раменете му. От колко време беше насочил далекогледа си към това прозорче на манастира, тя не знаеше. А сега, все така гледащ към нея, той повдигна ръка и бавно помаха. После, не особено сигурен дали е привлякъл вниманието й, той бавно и целенасочено сложи ръка между краката си и похотливо разтърси бедра.
Анета пусна далекогледа като ужилена. Той падна с трясък на пода. Тя слезе от прозореца, зачервена като домат.
— Какво става? Кажи! — струпаха се около нея останалите.
— Нищо. Няма нищо… Аз просто… мисля, че вече трябва да върна далекогледа на сестра Пурификасион. Това е.
И с тези думи тя изхвърча от стаята, оставяйки останалите сестри да чуруликат зад нея като врабчета.
Сватбарите бяха поканени в голямата зала, където вече ги очакваха традиционните за подобни случаи лакомства — вино от запасите на манастира, сладкиши и бисквити, приготвени от самите монахини. В шумно и весело настроение, което подсказваше, че това не е първото им посещение, гостите се струпаха в залата и веднага се захванаха да ядат сладкишите и да пият виното, които им бяха поднесени. Както изискваха правилата на манастира, монахините стояха в отделно отделение на залата, изолирано от общата зала с желязна решетка. По-младите сред тях и най-вече сестрите Франческа и Урсия, се приближиха до решетката, извикаха булката и започнаха да опипват дантелата на врата й и броката на булчинската й рокля. След известно време в стената срещу решетката на монахините се отвори врата и през нея излезе трета група — пансионерките на манастира, млади момичета, които не бяха предвидени да полагат обет, а бяха изпратени от семействата си на пансион тук, за да усвоят някои умения като бродерия и катехизис, докато им открият подходящи съпрузи. Когато ги видя, младата булка Отавия, която само до преди няколко седмици беше сред тях, изписка радостно и сред смях и сълзи всички започнаха да се прегръщат и целуват за наслада на цялата компания.
Само един от присъстващите като че ли не желаеше да се присъедини към веселото настроение. С кисело изражение на лицето Анета седеше сама в задната част на отделението на монахините. Отказа и виното, и сладкишите, които й бяха предложени. След известно време към нея се приближи Урсия и попита:
— Може ли да седна при теб?
Анета сви рамене, но се плъзна по пейката, на която седеше, за да й освободи място.
— Какво има? — попита Урсия, забелязала смръщената й физиономия. — Да не би сестра Пурификасион да те е хванала как връщаш далекогледа й?
— Старата Чистофайница да ме хване? Мен? Никога!
— Значи нещо си видяла. Имам предвид през далекогледа — продължи Урсия, малко прекалено проницателно за вкуса на Анета.