Диамантът на Венеция [bg]

И тя се замисли отново за онзи мъж, за мястото, където беше сложил ръката си, видя отново силата и заоблеността на бедрата му.

— Това не е твоя работа! — отсече Анета, изправи се и изтръска от полите си няколко невидими трохи.

Въпреки сумрака, в който седяха, тя видя как Урсия я поглежда изпитателно, а после отвръща очи. Жената имаше силно лице, с високи скули. Не беше особено хубава, но имаше красиви устни, които се извиваха в крайчетата, когато се усмихваше. Анета се запита какъв ли е цветът на косата й под строгия монашески воал — може би русолява, но не беше възможно да се каже. Във всеки случай не и черна. За миг през главата й мина мисълта да сподели с Урсия онова, което беше видяла през далекогледа. Понякога й се струваше, че харесва Урсия, чиято непочтителност към живота на манастира и чието остроумие достойно съперничеха на нейните. Имаше моменти, когато можеше да мисли за нея почти като за приятел, защото след завръщането си от другото място тук се чувстваше много по-самотна, отколкото си беше представяла. Освен това Анета беше почти убедена, че Урсия ще възприеме историята й по-скоро като забавна, отколкото като шокираща. Тя самата също щеше да се смее — и по-точно да се залива от смях — ако това се беше случило с някоя друга сестра. Но по някаква неизвестна причина като че ли не можеше да събере сили да си признае.

Накрая, когато установи, че няма да изкопчи нищо повече от Анета, Урсия се изнесе обратно към трапезарията, оставяйки я на собствените й мисли.

Той няма как да е видял лицето ми, нали? Надникна през решетката към сватбарите в общата зала. Не, невъзможно. Все пак аз през цялото време държах далекогледа пред лицето си! Той трябва да е видял само отблясъка от него, нищо повече. Прибра под монашеската си шапка къдриците, които тази сутрин така старателно беше измъкнала и притеснено огледа гостите в търсене на мъжа от гондолата. Но не, той не беше сред тях. Може би е сгрешила, може би в крайна сметка той не е бил един от гостите, а лодката му просто се е смесила с останалите. Въоръжена с тази успокояваща мисъл, тя постепенно възвърна самообладанието си, събра достатъчно смелост да се премести към предната част на тяхното отделение и да се смеси с останалите.