Господари на войната [bg]

— Според теб защо са манипулирали записа да изглежда така, че са убили и четиримата пленници?

Бойд се замисли, а после отвърна:

— Вероятно са оставили тези двамата живи, за да изтръгнат информация от тях. Не са искали обаче това да се разбере, за да предотвратят спасителната операция. — Замълча за миг. — Явно на нашите приятели от ООН никак не им е лесно. Онази мнима екзекуция, на която станахме свидетели, сигурно им е изкарала акъла. У нас момчетата от ИРА имаха този навик. Нищо не е в състояние да те накара да изплезиш език така, както перспективата да получиш куршум в черепа. — Дани усети пронизващия поглед на Бойд. — Чух, че и твоето семейство е пострадало.

— Аха — отвърна Дани. Не обичаше да говори за това. Бойд обаче продължаваше да го гледа втренчено. — Баща мие служил в Първи парашутен полк. По време на размириците е бил ранен в главата. Пълна амнезия. Не помни абсолютно нищо.

— Господи! — въздъхна Бойд.

— Случило се е, когато съм бил бебе.

— И как го е понесла майка ти?

Дани се взря през прибора и отвърна: — Не е имала време да страда, защото е починала веднага след раждането ми. — Дани замълча. Нямаше желание да продължава да обсъжда тази тема. Погледна си часовника… — Вече е пет часът. След няколко часа ще се стъмни.

Това сложи край на разговора.

В 22:00 ч. излязоха от окопа. Клекнаха и прибраха мините, а после се спуснаха в долината. Заради облаците беше по-тъмно от предишната нощ и Дани използва очилата си за нощно виждане, за да открие по-лесно прикриващата защитна позиция, където ги чакаха Томо и Петте корема. Тъй като почти не бяха разговаряли по радиостанциите си с тях през деня, Бойд им разказа за събитията от сутринта:

— Засякохме петима въоръжени бунтовници и двама пленници. Едва ли обаче бунтовниците са само петима. Ще нападнем селото и ще ги очистим. — Погледна към раниците. — Вземете само това, от което ще имате нужда. Не знаем какво ни чака. Не трябва да допускаме нещо да ни забави.

Приготвиха се за пет минути. Всеки провери оръжието си и екипировката на колана си: пълнителите, гранатите. Дани взе и сгъваемия нож. После Бойд даде знак и всички тръгнаха напред. Подредиха се в колона. Този път обаче Дани, който се придвижваше трудно, заради тежестта на мините, отстъпи водачеството на Томо и застана трети в колоната. Върнаха се на мястото, където бяха изкопали окопа, изкачиха се по брега на долината и поеха през голото поле.

На триста метра от селото Томо вдигна ръка. Всички спряха и залегнаха. Дани огледа местността, готов да премине към плана си, за да отвлече вниманието на бунтовниците. От бунтовниците нямаше и следа. Ланд Роувърът беше на около двайсет метра от селото. Бойд вдигна палци. Дани се изправи на крака и тръгна към автомобила. Не се обърна назад. Нямаше нужда да го прави, защото знаеше, че останалите трима вече се промъкват към селото, за да го заобиколят и да го нападнат, веднага щом настъпи моментът за това.