Господари на войната [bg]

Скоро щеше да настъпи часът на истината.

Свали ножа от колана си, клекна и опипа долната страна на двигателя на Ланд Роувъра. За по-малко от десет секунди откри горивната тръба. Сряза метала с ножа, който хлътна с лекота в него. Върху пръстите му започна да капе бензин и изпаренията му го блъснаха в носа. Прибра обратно ножа в колана си и извади старата запалка „Зипо“ на баща си. Щракна я и поднесе пламъчето към капещия бензин. А после побягна.

Следваше проводниците на мината. Беше изминал петдесет метра, когато чу експлозията зад гърба си. Погледна през рамо — пламъците вече лижеха стените на двигателя на автомобила. Стигна до детонаторите, хвърли се на земята, свали прибора от колана си и огледа местността.

След половин минута бунтовниците се появиха. Първо бяха двама. Изглеждаха объркани, спряха за момент на пет метра от горящия автомобил, без да свалят автоматите от гърдите си, а после единият се обърна, сложи си ръката на устата и извика нещо. След трийсет секунди се появиха още трима бунтовници. Макар и да не ги чуваше, Дани разбра, че си крещят един на друг. Вероятно спореха.

И се приближаваха до Ланд Роувъра.

Дани напипа с едната си ръка детонаторите. Първият от бунтовниците вече беше на два метра от автомобила, а последният — на около седем.

„Трябва да се приближат още малко“, помисли си Дани.

Бунтовниците се скупчиха. Един от тях блъсна в гърдите този, който беше най-близо до него. Вече беше съвсем ясно, че се карат. Дани прецени, че трябва да действа веднага, преди бунтовниците да са се отдалечили един от друг. Ако успееше да ги очисти едновременно, останалото щеше да бъде просто.

Натисна детонаторите.

Звукът от експлозията отекна в пустинята. Ланд Роувърът се взриви и около него се разхвърчаха части от човешки тела, но Дани вече беше обърнал прибора надясно. Само след няколко секунди забеляза три приведени силуета, които тичаха към селото и вече бяха на около трийсет метра от него — взривяването на мините беше послужило като сигнал на партньорите му. Изправи се на крака, превключи оръжието си на автоматична стрелба и хукна, за да се присъедини към тях.

Трябваше да действат бързо. С нападението си бяха изложили пленниците на още по-голяма опасност. Когато се приближи на двайсет и пет метра до селото, Дани видя на входа на една от сградите човешка фигура. Вдигна автомата и погледна през прицела. АК- 47. Патрондаш. Прицели се в гърдите на бунтовника и натисна спусъка. Мъжът се свлече на земята и Дани отново хукна.

След десет секунди стигна до сградата. Бойд го чакаше, облегнат на стената, вдясно от входа й, и държеше в ръка светлинно-звукова граната. Дани зае позиция от другата страна на отворената врата и вдигна три пръста.