Господари на войната [bg]

Отново проехтя изстрел от автомат. Картечницата също изтрещя. Дани видя силуета на мъжа, който беше изтласкан от пикапа и отведен зад него. В каросерията останаха двама души. Шофьорът беше отворил вратата и се готвеше да слезе, стиснал автомата си в ръка. Вниманието на бунтовниците беше насочено изцяло към мястото, от което стреляха Томо и Петте корема. Когато забелязаха Бойд и Дани, вече беше прекалено късно.

Дани се прицели в шофьора. Разстоянието между него и пикапа беше само пет метра и пукотът от автомата му беше заглушен от последвалия трясък на картечницата. Откосът обаче беше смъртоносен. Шофьорът тъкмо беше стъпил на земята, когато куршумите го изхвърлиха към кабината на пикапа. Бойд се затича към задницата на автомобила, приближи се на пет метра от нея и започна да стреля по бунтовника до картечницата. Пламъците от горящия Ланд Роувър осветиха струите от кръвта и парчетата от мозък, които полетяха във въздуха.

Стрелбата спря. Откъм каросерията се чу скимтене. Това означаваше, че пленникът, който беше в нея, е жив.

Беше останал само един бунтовник: този, който беше свалил другия пленник от пикапа. Той беше започнал да крещи. Думите звучаха отчаяно и заплашително, но Дани не можа да разбере почти нищо, защото бяха изречени на арабски. Явно заплашваше, че държи пленника на прицел и ще застреля всеки, който се приближи до него.

Дани и Бойд се промъкнаха до пикапа.

— Трябва да му отвлечеш вниманието — каза Дани.

Бойд кимна и двамата се разделиха — единият тръгна към дясната страна на пикапа, а другият — към лявата. Възползвайки се от светлината на горящия Ланд Роувър, Дани огледа двамата мъже. Бяха обърнати с гръб към него. Бунтовникът беше застанал зад пленника, преметнал лявата си ръка около врата му и опрял пистолета, който стискаше в дясната си ръка, в слепоочието му. Дани нямаше как да стреля, защото щеше да изложи пленника на риск. Куршумът можеше да прониже бунтовника и да навлезе в тялото на пленника, независимо от това, дали щеше да използва автомата или пистолета.