Господари на войната [bg]

— Готово — каза Дани.

Бойд изрече в микрофона:

— Целта е маркирана. Повтарям: целта е маркирана.

Мълчание. Изпукване. А после:

— Начало на атаката: 06:25 ч. Останете на линията, Чарли алфа пет. Край.

Тишина. Дани си погледна часовника: 05:32. Двамата бунтовници отново запалиха цигари, без да подозират, че след петдесет и три минути камбаната щеше да удари за тях в стила на Кралските военновъздушни сили.

Дани и Бойд лежаха и чакаха. Дани си мислеше за изтребителя, който щеше да прелети над Средиземно море до северния бряг на Африка. Разбира се, в небето на Либия често профучаваха самолети, но обикновените граждани едва ли правеха разлика между изтребителите „Торнадо“ и двувитловите самолети. Пък и те нямаха време да ги огледат, защото в момента, в който чуеха тътена на реактивните им двигатели, изтребителите изчезваха от погледа им. А бунтовниците в селото дори нямаше да чуят изтребителя, защото той щеше да пусне бомбите и да отлети, преди тътенът му да е стигнал до ушите им.

— Идиотите като че ли се отегчиха — каза Бойд.

Дани погледна към целта. Двамата бунтовници бяха изчезнали.

— След като половината от хората на НАТО са по петите им, би трябвало поне да са нащрек.

— Не се впрягай, Снапър — изрече Бойд със своя дразнещ наставнически маниер. — Не трябва да говориш така, след като не знаем какво става. Може и да имат скрит наблюдателен пункт.

Преди Дани да успее да му отговори, радиостанцията му отново изпука.

— Изтребителят ще стигне до целта след петнайсет минути.

Бойд го предупреди:

— Ще стане шумно.

Дани се подразни от думите му. Бойд беше добър човек, но понякога се държеше надменно с него. „Може и да съм млад“, помисли си, „но не съм новобранец, който току-що е приключил военното си обучение в джунглата.“ Трябваше обаче да си държи устата затворена. Моментът не беше подходящ да чете конско на Бойд. Измърмори, че е съгласен с него, и продължи да наблюдава местността.

И да чака.

— Изтребителят е на пет минути от целта.

Дани отпи няколко глътки вода. Дрехите му бяха подгизнали от пот. Дяволски му се искаше да се измъкне час по-скоро от този задушен окоп.

— Изтребителят е на две минути от целта.

Видя, че пикапът се връща, този път откъм западната част на селото. Спря почти на същото място, но разположението на хората в него не беше същото. Трима бунтовници стояха прави до картечницата, докато останалите двама седяха, облегнати на страничната част на каросерията с гръб към наблюдателния им пункт. За разлика от другите, тези не бяха с куфии.