Господари на войната [bg]

Откриха мястото след десет минути. На сателитната снимка то изглеждаше като триъгълна кухина върху южния бряг на долината, широка около седем метра и дълга около десет метра, с надвиснала над нея скала. Бяха преценили, че тя спокойно ще събере Томо и Петте корема, както и раниците на четиримата. Влязоха в нея, без да разменят нито дума, свалиха раниците и започнаха да изваждат от тях всичко, което щеше да им бъде необходимо за следващия етап на операцията: двете мини „Клеймор“, лазерния указател, кутията с оптическите прибори, сгъваемата стоманена сапьорска лопатка и конопеното маскировъчно покривало. Лицевата страна на покривалото беше боядисана в пясъчнокафяво, а върху опаката беше прикрепена телена мрежа, с която можеше да му се придава желаната форма.

След като приготвиха всичко, Дани се върна обратно в долината със сгъваемия нож в ръце. За пет минути успя да отреже достатъчно клонки, с които да покрият раниците. Когато се върна, те вече бяха подредени в обратен ред на реда, в който четиримата се придвижваха, с обърнати настрани ремъци. Ако им се наложеше да се изтеглят бързо, всеки щеше да вземе своята, без да му се налага да я търси. Дани разпредели клонките върху тях. При по-внимателно вглеждане сигурно щяха да бъдат забелязани, но все пак беше успял донякъде да ги скрие.

— И така, приятели — изрече с тих глас Бойд, — до разсъмване остават четири часа. Продължаваме към наблюдателния пункт.

Изминаха четиристотин метра. Бреговете на долината изведнъж станаха по-ниски. Когато, според показанията на джипиеса, вече наближаваха мястото, където трябваше да устроят наблюдателния си пункт, височината им достигаше едва три метра. Откриха едно място, което изкачиха без затруднение, а после се спуснаха надолу към равнината на пустинята. Петте корема носеше кутията с оптическите прибори. Легна на земята, извади прибора за нощно виждане, насочи го на юг и каза:

— Селото на бедуините се намира на около километър оттук. — Свали прибора и погледна към останалите. — Да се залавяме за работа.

Предстоеше им да направят малък окоп, от който да наблюдават селото, и ако установят, че в него има бунтовници, да извършат лазерна маркировка на целта. Почвата беше твърда. Дани разгъна сапьорската лопатка и започна да копае, Петте корема оглеждаше околността, а Бойд и Томо се заеха с мините. Размотаха проводниците и ги разположиха на разстояние сто метра една от друга по протежението на долината, обратно на посоката, от която бяха дошли. Когато Бойд и Томо се върнаха, Дани, потен и прашен, продължаваше да копае. След като приключи, останалите разстлаха пръстта и след половин час вече разполагаха с прикритие, достатъчно, за да събере двама души. Бойд разгъна маскировъчното покритие, оформи го така, че да не бъде съвсем гладко, сложи го върху окопа и каза: