Warcraft - Повелителят на клановете
- Автор: Голдън Кристи
- Серия: WarCraft #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Повелителят на клановете». Краткое содержание книги:
И след това… то излезе. Двете му глави крещяха нечленоразделни звуци. Бледото му тяло се извисяваше над Трал така, както оркът стърчеше над хората. Също като Трал, чудовището държеше само едно оръжие, но то беше много по-подходящо за този двубой — дълго, ужасно на вид копие. С него то можеше да достигне и прониже Трал от голямо разстояние. А оркът трябваше да се приближи плътно до звяра, за да нанесе какъвто и да е удар.
Това не беше честно!
— Кой даде копие на това огре? — изрева Блакмуър към Лангстън. — То трябваше да има нещо подобно на оръжието на Трал!
Блакмуър сякаш беше забравил битките, в които самият Трал разполагаше с дълъг меч или копие срещу своите противници, въоръжени само с къса сабя или брадва.
Огрето се движеше из кръглата арена като бойна машина, а не като живо, дишащо създание. То размахваше пред себе си копието. Едната му глава беше обърната към публиката, а другата гледаше към неговия противник.
Трал никога досега не беше виждал подобна твар и за известно време остана на своето място, изучавайки я с напрегнат поглед. След това се стегна, изправи се в цял ръст и започна да размахва боздугана. Отметна глава назад, тръсна своята дълга, разчорлена черна коса и нададе вик, по-гърлен и от ревовете на огрето.
Чудовището се хвърли в атака с насочено напред копие. В движенията му нямаше никаква изтънченост, а само животинска сила. Трал лесно избегна непохватното нападение, плъзна се под копието и замахна силно с боздугана. Огрето изрева и забави своя устрем, когато топузът с шиповете се забоде здраво в неговия корем. Трал вече се беше стрелнал покрай него и сега се извърташе за нова атака.
Преди огрето да успее да се обърне, Трал му нанесе втори удар отзад. Звярът се строполи на колене, изтърва копието и посегна с ръце към гърба си.
Блакмуър се усмихна. Оркът несъмнено беше счупил гръбнака на жалкото същество. Не бе задължително битките да се водят докрай — на убийството на противника не се гледаше с одобрение, защото така намаляваше списъкът с добри бойци, но все пак смъртта на арената си оставаше напълно реална възможност. Лечителите и техните мехлеми не можеха да съживяват мъртвите. А пък Блакмуър не изпитваше никакво съчувствие към това огре.
Но радостта му се оказа преждевременна.
Докато Трал набираше инерция отново, размахвайки боздугана, огрето се изправи на крака и вдигна изтърваното копие. Оркът замахна към една от главите. За изумление на тълпата, а очевидно и на Трал, чудовището просто протегна дългата си ръка, отби топуза встрани и насочи напред своето острие.
Боздуганът излетя от ръката на Трал. Оркът изгуби равновесие и не можа да се окопити навреме. Още докато отчаяно се мъчеше да се извърти, копието го прониза високо в гърдите, на няколко сантиметра под лявото рамо. Той изрева от болка. Огрето продължи да пристъпва напред, без да отслабва своя натиск, докато накрая копието излезе през гърба на Трал. Оркът падна назад и беше прикован към земята. Чудовището се нахвърли бясно върху него и започна да го удря с юмруци, надавайки пронизителни крясъци и диво ръмжене.
Блакмуър гледаше облещено този неприятен поврат на битката. Неговият орк изглеждаше безпомощен, като дете пред юмруците на някой побойник. Гладиаторският ринг, където най-добрите воини в кралството се състезаваха един срещу друг по сила, умения и ловкост, беше принизен до скотобойна, където едно обезсилено чудовище щеше да бъде пребито от друго, по-голямо от него.
И защо Трал беше допуснал да се случи това?
Някакви мъже се разтичаха по арената. Те започнаха да бодат огрето със заострени колове, опитвайки се да го принудят да остави своята плячка. Звярът заряза Трал и тръгна да гони новите си мъчители. Сред зрителите имаше неколцина магьосници, които веднага хвърлиха заклинание, което обви развилнялото се чудовище като в мрежа и го събори на земята. То започна да се мята, задъхано от ярост, но мъжете го грабнаха без особена нежност, хвърлиха го върху една каруца и го изкараха от ринга.
Изнесоха и Трал, но много по-внимателно, защото беше под покровителството на Блакмуър.
Генералът бързо пресметна, че заради тази последна битка бе изгубил всяка монета, заложена на Трал през изминалия ден.
Мнозина от неговите другари също бяха заложили на неговия „герой“ и сега той можеше да усети яростта в техните обвинителни погледи, когато те посягаха към своите кесии, но не за да ги допълнят, а за да изплатят дълговете си.